О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 23.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1200 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., срещу решение от 25.06.2012г., постановено по гр.д.№4119/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2011г. по гр.д.№34544/2011г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от М. А. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. А. И., чрез процесуалния си представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение в обжалваната част, след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от М. А. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №1221/21.07.2011г.; за възстановяване на заеманата длъжност „водач електрокар и друга перонна механизация, той и товарач” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че въпросите: „Доколко свидетелските показания могат да формират вътрешното убеждение на съда за законосъобразен подбор и дали само свидетелските показания са достатъчни или всички доказателства в тяхната съвкупност, за да формират вътрешното убеждение на съда”, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно приетото в ТР №3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, критериите по чл.329, ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В разглеждания случай е оспорена преценката на работодателя относно нивото на изпълнение на работата и за установяване истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства, за които е установено, че комисията за подбор не е могла да почерпи информация директно от данните в личното трудово досие на уволнения служител, работодателят не е ангажирал други доказателства, освен гласни доказателства. Поради това и поставеният от касатора въпрос не е от значение за конкретното дело, по което истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, а за установяване обективното съответствие на оценката по отделни показатели на проявените професионални качества на служителя с оглед на възложената работа по делото са събрани единствено гласни доказателства.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2012г., постановено по гр.д.№4119/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: