О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 23.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4779 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №102 от 09.05.14г. по в.ч.гр.д.№124/14г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено определение №1029 от 10.12.13г. по гр.д.№53/13г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ЗК “Златен клас”, [населено място], Сливенска област, за възстановяване на срока за подаване на жалба срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. №247/2007г. на ЧСИ И. И. с район на действие Габровски окръжен съд.
В. съд е приел, че ЗК “Златен клас”, [населено място] е била взискател по изп.д. №247/2007г. На 08.01.2013г. кооперацията е получила съобщение от ЧСИ, че подадената от нея жалба срещу прекратяването на изпълнителното производство се връща поради просрочието и. Съобщението е връчено лично на председателя на кооперацията М. Р. и от следващия ден започва да тече едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок. Едва на 27.05.13г. е била подадена такава молба за възстановяване на срока. Тази молба е просрочена и правилно е била оставена без разглеждане от Габровския окръжен съд.
Изложени са и съображения, че на 14.01.13г., заедно с подадената от ЗК “Златен клас” частна жалба срещу прекратяването на изпълнителното производство, е следвало да се подаде и молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване – нещо, което не е сторено.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ЗК “Златен клас”, чрез пълномощника и адв.Н. М.. Жалбоподателят поддържа, че срокът за обжалване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство не е бил пропуснат, тъй като съобщението за това постановление е връчено на 14.12.12г., а не на 12.12.12г., както неправилно е отбелязано в известието за доставяне. Спрямо датата 14.12.12г. подадената на 21.12.12г. частна жалба не е просрочена. Освен това се поддържа, че в периода 15.12.12г. – 21.12.12г. пълномощникът на ЗК “Златен клас” – адв. Н. М. страдала от тежко внезапно заболяване, което я лишило от възможността да извърши своевременно необходимите процесуални действия по подаването на жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнителнтото производство. Поддържа се, че в известието за доставяне на съобщението за връщане на жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство невярно е вписана датата 08.01.2013г., освен това съобщението било връчено на страната, а не на пълномощника и.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, както и на практиката на другите съдилища по следните въпроси:
1. “Допустимо ли е обжалваното въззивно решение, при което, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изпълнили законоустановените си задължения и не са провели законоустановената процедура по чл.193-194 ГПК, при което по несъмнен начин щеше да бъде установена както неавтентичността, така и неверността на съдържанието на оспорената по реда на чл.193 ГПК разписка за връчване по смисъла на чл.44 ГПК, при чието провеждане безспорно следва коренно противоположен правен извод”.
2. “Непровеждането на преюдициална процедура по чл.64 ГПК, по която българският държавен съд е длъжен да възстанови срока за обжалване /дори неправомерно да приеме, че е “изтекъл”/ и изобщо игнорирането на визираната процедура за чието провеждане своевременно е предявено искане, от което е последвал недопустим отказ от правосъдие, води ли до недопустимост на обжалваното съдебно решение”.
3. “Извършеното грубо лишаване на взискателя от ефикасни средства за защита пред съд, при грубо нарушаване на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС, което въпреки многократните искания на адвоката – повереник на взискателя Н.М. всички съобщения, призовки и съдебни и книжа да се връчват на нея, умишлено, за да бъде лишен взискателят от възможност да упражни правото си на защита, обжалваният акт е връчен на правно нелегитимирано лице, представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
4. “Описаните нарушения на правото на Европейския съюз представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
5. “Извършеното недопустимо стеснително тълкуване на приложното поле на чл.64 ГПК, с което се нарушават съществени процесуални права на ищеца, представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
6. “При противоречие между чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС и българското национално право, българският съд длъжен ли е да изпълни задълженията, поети от българската държава по международния договор за ратифициране на Конвенцията и неизпълнението му представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
7. “Принципът на примат на правото на Европейския съюз означава ли, че правната норма на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз дерогира всички правни норми на вътрешното право, които и противоречат, включително и правни норми на З. и неизпълнението му от българския съд представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
8. “Правната норма на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България означава ли, че чл.13 от ЕКПЧОС дерогира всички правни норми на вътрешното право, които му противоречат и неизпълнението му представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
Ответникът в производството И. Ш., действащ като [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Правният въпрос, който определя изхода на настоящото частно производство, е от кой момент започва да тече едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок. По този въпрос обжалваното въззивно определение не противоречи на изричния текст на закона и на съдебната практика по прилагането му. Поставените от жалбоподателя въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК не са свързани с прилагането на чл.64, ал.3 ГПК, поради което не са определящи за изхода на делото по смиъла на т.1 на ТР №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Първият въпрос се поставя във връзка с изявлението на жалбоподателя, направено в настоящата частна касационна жалба, както и във въззивната жалба, че не е налице пропуснат срок за обжалване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като съобщението за това постановление е връчено не на 12.12.12г., а на 14.12.12г. Този въпрос не може да бъде предмет на настоящото производство по чл.64 ГПК, тъй като молбата за възстановяване на пропуснат срок предполага наличието на пропуснат срок, докато с посоченото изявление се отрича именно тази предпоставка. Въпросът за спазването на срока за подаване на жалба срещу прекратяването на изпълнителното производство е разрешен с влязлото в сила определение №398 от 26.04.2013г. по гр.д.№53/13г. на Габровския окръжен съд и не може да се поставя отново в настоящото производство, което има различен предмет. Вторият въпрос е свързан с чл.64 ГПК, но не и с определящия за настоящото производство въпрос за срока за подаването на молбата по чл.64 ГПК. Останалите въпроси също са неотносими към настоящото производство, тъй като прилагането на чл.64, ал.3 ГПК не засяга проблематиката на европейското право и Конституцията на Република България. Посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС, както и практика на окръжните съдилища, също не е свързана с предмета на настоящото производство и не може да обуслови основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалавне. Протоколно определение от 18.01.2010г. по внчх.д. №5/10г. на Пернишкия окръжен съд е постановено от наказателен съд, по спор за присъждане на разноски по делото. Въпросите, които са разглеждани в това производство, нямат никакво отношение към чл.64, ал.3 ГПК. Решение №612 от 21.01.2002г. по н.д.№584/2001г. на ВКС, ІІ НО, също е постановено от наказателен, а не от граждански съд, решението е свързано с прилагането на чл.337, ал.2 НПК, а не на чл.64, ал.3 ГПК. Същото се отнася и за решение №650 от 20.12.2001г. по н.д.№619/01г. на ВКС, ІІ НО. Определение №671/25.11.10г. по ч.гр.д.№598/10г. на ВКС е по въпрос за допустимост на иск по чл.45 ЗЗД. Решение №1488 от 08.11.99г. по гр.д.№814/99г. на ВКС, V ГО третира въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства при разрешаване на спора по същество, а решения №707 от 17.03.77г. по гр.д.№3417/76г. на ВС, ІІ ГО, решение _752 от 18.11.88г. на ВС, ІІІ ГО и решение №129 от 05.03.86г. по гр.д.№682/85г. на ВС, І ГО, са по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви към решението си. Обжалваното в настоящото производство определение на Великотърновския окръжен съд не противоречи на посочената практика на ВС и ВКС, поради което не е налице основание за допускането му до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №102 от 09.05.14г. по в.ч.гр.д.№124/14г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: