О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 23.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3710/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. И. и К. П. против определение № 75 от 23.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1574/2015 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че данъчната оценка на имота към момента на завеждане на исковата молба не може да бъде критерий за допускане до касация, тъй като материалният интерес по делото далеч надхвърля законоустановения минимум от 5000 лв.Позовава се на променената икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната, които имат отношение към реалната стойност на недвижимия имот , предмет на спора по делото.
Ответницата по жалбата Т. Н. И., чрез адв. М. М. подава писмен отговор след срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който смята същата за неоснователна. Останалите ответници не изпращат отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба против въззивно решение от 21.08.2014 г. по гр. д. № 2809/2010 г. на Софийски градски съд, II – д гражданско отделение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че цената на предявеният пред първа инстанция иск е в размер на 3 466, 27 лв., което е под законоустановения минимум, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК. Съдът е определил цената на иска като е изходил от разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, съгласно която по искове за собственост цената на иска е 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от 1/4 от пазарната цена на имота.
Определението на съда е правилно. Цената на иска като критерий за допустимост на касационно обжалване е посочената от ищеца към датата на завеждане на исковата молба и се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание по разглеждане на делото – изрично или мълчаливо, чрез събиране на държавна такса в размер на % от приетата цена, респ. такса като за неоценяем иск. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. Така цената на иска става величина, която определя паричната стойност на оценимото в пари спорно право. Процесуалните закони съдържат специални разпоредби/, както по отменения, така и по действащия ГПК/, относно това как се определя цената на иска. В случая предвид датата на предявяване на иска /25.04./2006год. / и образуване на делото пред първоинстанционния съд , приложимият закон при определяне цената на иска е ГПК /отменен/, което е съобразено с обжалваното определение.При преценка дали възивното решение подлежи на касационно обжалване, по аргумент за противното на пар.2,ал.3 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК / 2008 г./приложим е предвидения в него процесуален ред. Съгл. чл. 280,ал.2 ГПК/ ред. Д.В. бр.100/2010 г. /, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С оглед на това и при определената от първата инстанция цена на иска, с обжалваното определение правилно е прието, че в случая въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба на касаторите Н. И. и К. П. е процесуално недопустима. Без значение за този извод е обстоятелството относно променена стойност на процесния имот в резултат на различни икономически фактори.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат доколкото отговорът по подадената частна жалба , както и доказателствата за направените във връзка с неговото изготвяне разноски за адвокатско възнаграждение, са депозиране по делото след срока по чл. 276,ал.2,изр.2-ро ГПК.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 75 от 23.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1574/2015 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: