1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
[населено място], 24.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 805 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община, [населено място] чрез главен юрисконсулт Г. П. Д. срещу решение № 2285 от 08.11.2017 г. по т. дело № 4233/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 968 от 19.05.2017 г. по т.дело № 4269/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав /погрешно посочено решение № 73 от 13.01.2017 г. по т. дело № 706/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав/ и Столична община е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони” ООД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 739,84 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на ищеца „Юнион Ивкони“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 31 643,96 лв., представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 74, извършен през месец май 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2016 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 9 457,94 лв. – мораторни лихви за забава, изтекли върху главното вземане за периода от 21.06.2013 г. до 29.05.2016 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 630,53 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи относно липсата на автоматична корекция на цената на превоза, която да настъпи при осъществяване на някое от изброените в чл. 5, ал. 3 от процесния договор условия, както и относно липсата на съгласие за увеличение на цената, изразено в писмена форма по смисъла на чл. 43 от договора. Позовавайки се на чл. 20 ЗЗД, излага твърдението, че предвидените в чл. 5, ал. 3 от договора три предпоставки за промяна на цената са кумулативни и същите не са се осъществили през посочения в исковата молба период, за да е налице индексация на цената на километър маршрутен пробег. Поддържа, че инфлационният коефициент, получен от размера на годишната инфлация за съответната година се начислява върху базисната цена по чл. 5, ал. 1 в размер на 2,92 лв., която е константна величина, уговорена за целия срок на действие на договора, но без в нея да се включва натрупаната инфлация през целия предходен период от 2008 г. до 2012 г.
В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата: „Материалноправният въпрос, на който Софийски апелативен съд е дал положителен отговор, е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация“. Касаторът поддържа, че този въпрос се решава противоречиво в следните съдебни актове: решение № 1836 от 02.10.2014 г. по т. д. № 434/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, решение № 929 от 25.04.2014 г. по т. д. № 3367 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, решение № 1433 от 06.07.2016 г. по т. д. № 3445/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, решение от 26.04.2016 г. по гр. д. № 2344/2014 г. на Софийски градски съд, І-5 състав, решение № 2209 от 23.11.2016 г. по т. д. № 3948/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, решение от 03.10.2016 г. по т. д. № 1454/2016 г. на СГС, VI-18 състав, решение от 19.01.2017 г. по гр. д. № 5363/2016 г. на СГС, ІІІ-В въззивен състав, решение № 1701 от 05.08.2016 г. по т. д. № 5095/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, решение от 26.10.2017 г. по т. д. № 1650/2017 г. на Софийски градски съд, VI-18 състав.
В касационната жалба и изложението към нея поддържа и становище, че във въззивното решение се съдържат мотиви, по които няма практика на ВКС, поради което решението на ВКС по чл. 290 ГПК ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „Юнион Ивкони“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция и е обусловил решаващите мотиви. Релевира доводи, че изводът на въззивния съд, че само на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от процесния договор е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация, не е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същият не се отнася до нормативна уредба, а до договорна клауза. Ответникът поддържа, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивното решение не е явно неправилно, защото при тълкуване на приложимата договорна клауза въззивната инстанция е спазила всички изисквания на чл. 20 ЗЗД. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и доводи на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община, сключен въз основа на проведен конкурс по реда на Наредба № 2/15.03.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Констатирал е изпълнението на транспортната услуга от „Юнион Ивкони“ ООД за месец май 2013 г., както и плащането на сумата 149 032,85 лв. от възложителя Столична община. Съдебният състав на САС е приел, че спорът между страните е върху действието на клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора, в чиято първа точка е предвидено, че размерът на уговореното възнаграждение по договора се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.
След тълкуване на чл. 5, ал. 3 от договора съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че волята на страните е определената в чл. 5, ал. 1 от договора цена да се променя автоматично в трите хипотези, регламентирани в чл. 5, ал. 3, като всяка от тях е самостоятелна и независима от останалите. Констатирал е, че за процесния период е налице хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 – обявен от НСИ размер на инфлацията за предходната година, което води до изменение на цената по ал. 1 със съответния инфлационен процент. Достигнал е до извода за липсата на сключване на писмен анекс по реда на чл. 43 поради наличие на обективирано в договорна клауза съгласие за индексиране на цената и начин за определяне на новия размер на възнаграждението. Съдебният състав е приел, че в чл. 5, ал. 3 от договора са изброени различни и независими икономически параметри, като не е договорена само една хипотеза за изменение на цената – при едновременно проявление и на трите условия. Направил е извод, че е логично инфлационният коефициент да се начислява върху установената цена за предходната година с отчетена инфлация, а ако ставката за отделна година е нулева, то цената не би могла да се промени на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението за погасителна давност, тъй като вземането за възнаграждение за месец май 2013 г. съгласно чл. 5, ал. 2 от договора е станало изискуемо на 20.06.2013 г., а от посочената дата до датата на подаване на исковата молба /30.05.2016 г./ е изтекъл период от време, който е по – кратък от приложимия по отношение на вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не изпълнява визираното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация. По смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, за да обоснове допускането на касационния контрол материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяване с практиката и закона, а не до преценка на приетата по делото фактическа обстановка. В настоящия случай това изискване не е изпълнено, тъй като поставеният от касатора въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически и се отнася до съдържанието и преценката на клаузите на процесния договор. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С § 14 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ е изменена т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като според новата редакция на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Настоящата касационна жалба е подадена на 15.12.2017 г., т. е. след влизане в сила на изменението, поради което, макар и в цитираните и приложени решения на Софийски апелативен съд и на Софийски градски съд горепосоченият материалноправен въпрос да е решаван противоречиво, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, тъй като т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква вече въпросът да е решаван единствено в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Освен това касаторът не е представил доказателства за влизане в сила на посочените от него с касационната жалба и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебни актове, постановени от Софийски апелативен съд и Софийски градски съд, поради което не може да се приеме, че е налице и допълнителната предпоставка по старата уредба – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009 г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ако касаторът е имал предвид въпроса „дали уговорката по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора представлява самостоятелно основание за увеличаване на дължимото се по него възнаграждение или не”, то по този въпрос е формирана трайноустановена практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил. В решение № 102 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 50254/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдебният състав на ВКС е приел, че „всяко едно от предвидените в чл. 5, ал. 3 от договора три основания за изменение на уговорената цена е самостоятелно и се прилага независимо от останалите две. В случаите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора уговорената цена се променя с размера на с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. При това тази промяна настъпва в началото на съответната календарна година, тъй като НСИ обявява годишната инфлация за календарна година, а не за годината, считано от датата на сключването на договора до съответната дата на следващата година.” Посоченото решение е постановено по повод спор по договор № РД-56-1080/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община, а процесното обжалвано въззивно решение – по повод спор по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община. Поради идентичното съдържание на чл. 5 на двата договора, даденото тълкуване в посоченото решение на ВКС е приложимо и към настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 739,84 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2285 от 08.11.2017 г. по т. дело № 4233/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 739, 84 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.