ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
София, 25.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1673 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на Д. Е. Я. от С. срещу въззивното решение на СГС от 05.V.2011г. по в.гр.д. № 12469/2010г.
Ответникът по касационната жалба Г. Й. Й. от С.не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
АСП – ДСП „Л.” С. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС по гр.д. № 14568/2009г. в частта относно режима на лични контакти на бащата с детето С. Г.Й. и вместо него е постановил друго, с което е определил тези контакти да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 14.00 часа в събота и от 15.00 до 19.00 часа в неделя без преспиване в присъствието на майката Д. Я. или на посочено от нея и близко на детето пълнолетно физическо лице, както и за десет дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, и осъществяващи се ежедневно от 10.00 до 19.00 часа в присъствието на майката или на посочено от нея лице, считано за шест месеца от постановяване на решението; след изтичане на шестмесечния срок – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден с преспиване, както и за двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
За да постанови решението, въззивният съд въз основа на социален доклад на ДСП „Л.”, показания на свидетелите Т. /колега на ищеца/ и Н. /баба на ответницата/ и становищата на страните е взел предвид възрастта на детето /родено на 06.VІІІ.2007г./, прекратяването на фактическото съжителство между родителите му от м.февруари 2008г. и продължителното прекъсване на контактите на детето с бащата; незрялото поведение на последния, изразяващо се в обвързването на задължението му да плаща издръжка с осъществяването на контакти с детето, в самонадеяност по отношение способността си да се справи самостоятелно с отглеждането му, в липсата на склонност да се съобразява с дневния режим и нужди на детето, нито с указанията на майката за тях, проявявайки склонност да обвинява нея за случващото се, в липсата на яснота за определения му режим за лични контакти и със случващото се в настоящото производство, в нежеланието му да посочи мястото, където биха се провеждали личните контакти с детето, в разбирането му, че определеният режим е правна възможност, а не задължение за родителя, е приел, че личните отношения на детето с бащата следва да се провеждат в присъствието на майката или на посочено от нея лице за срок от шест месеца; че този срок е достатъчен за възстановяване на връзката дете-родител и за създаване на доверителни отношения помежду им, както и за натрупване на опит в обгрижването на детето и за изграждане на чувствителност на бащата към нуждите му. След изтичане на този срок бащата следва да има право да взема при себе си детето по посочения вече начин с преспиване.
В изложението на Д. Ем. Я. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от въззивния съд указания, се сочи, че основанията за допускане на касационно обжалване са посочени и подробно аргументирани в жалбата – такова основание е въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в потвърждение на което се представят пет броя съдебни решения. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС; режимът на лични контакти бил въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и допускането на разглеждането на жалбата било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и подробни съображения относно неправилността на решението – при констатирана от въззивния съд незрялост на личността на бащата било неясно въз основа на какво съдът е приел, че шестмесечен срок от постановяване на решението ще се окаже достатъчен за създаване на доверителни отношения с детето и за натрупването на опит в обгрижването му; по делото не било установено, че бащата притежава родителски качества да се грижи самостоятелно за детето; необосновано и незаконосъобразно било решението личните контакти да се осъществяват с преспиване, както и за 20 дни през лятото, с оглед доказателствата, че до момента детето и бащата не са осъществявали контакти, че бащата не е посочил адрес на местоживеене и не е дадена възможност на социалните служби да проверят има ли подходящи условия то да преспива там; очакванията, че определеният срок ще е достатъчен, било бъдещо несигурно събитие; установено било, че бащата не се възползва дори от определения му режим на лични контакти, при което осъществяване на такива с преспиване било незаконосъобразно, необосновано и не в интерес на детето. В представените съдебни решения режимът на лични контакти бил определен два пъти в месеца без преспиване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е поставила по посочения начин правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи по спора. Релевираните в касационната жалба съображения представят личната преценка на Я. на данните по делото и виждането й въз основа на това, че контактите на бащата с детето не следва да се осъществяват с преспиване, в т.ч. 20 дни през лятото. Тези съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на проверка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Следователно не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, при което не може да се направи преценка за наличието и на някой от твърдяните допълнителни критерии /по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК/ за това.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, Първи брачен въззивен състав, № 2615 от 05.V.2011г. по гр.д. № 12469/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: