3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
С., 07,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 693 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Р. от [населено място], общ.О., обл.Ст.З., против решение № 769/14.05.2012 г. по гр.д. № 790/2012 г. на Софийски АС в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу Е. АД-С. за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв. на основание чл.226,ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди.
Ответното по касационната жалба АД е представило отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че по съществените материалноправни въпроси-точното прилагане на чл.51,ал.2 ЗЗД при отчитане съпричиняване от пострадалия, както и принципа на справедливодт въведен с чл.52 ЗЗД, били налице и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като съдът неправилно е приложил закона.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, в случая съпричиняване, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С Р 95/24.10.2012 по т.д. 916/2011 г. на І т.о. е прието, че определеното от съда обезщетение, следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на касатора.
Две от представените съдебни решения са на ВС-НК, а за решенията на СГС и САС няма данни да са влезли в сила.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2010 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 769/14.05.2012 г. по гр.д. № 790/2012 г. на Софийски АС в обжалваната отхвърлителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: