О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 08 април 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1432/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца [фирма], [населено място], представляван от Д. Р. К., чрез процесуален представител адвокат Ж. Х., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-147/6.12.2013 г. по в. гр. д. № 1886/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1212/11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 778/2013 г., с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу Д. В. Д. ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 424 ГПК за приемане за установено между страните, че не съществува вземането на ответника по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8735/2012 г. на БРС за сумата 9 779.15 лв., представляваща левова равностойност на 5 000 евро, дължими по договор за заем, сключен между него и [фирма] на 1.10.2006 г., сумата 7 285.00 лв., представляваща договорна лихва в размер на законната лихва за забава за периода от 2.10.2006 г. до 25.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е посочил следния правен въпрос: Когато длъжникът е узнал за издадена против него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното производство, тъй като съобщението за издадената заповед му е връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление на адреса му на управление като ЕТ, който не е бил актуален/, може ли договорът за заем, сключен от пълномощник на длъжника, от който договор произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и който е посочен в т. 12 „Обстоятелства, от които произтича вземането” от заявлението по чл. 410 ГПК, както и претенцията за вземането, произтичащо от този договор, да се считат като новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 422 ГПК.
За ответника по касация Д. В. Д. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат В. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима и като неоснователна. Претендира присъждане разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл. 424 ГПК въззивният съд е възприел решаващия правен извод на районния съд за неизпълнена доказателствена тежест от страна на ищеца да установи по делото, че са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението към жалбата касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но липсва обосноваване наличието на предпоставките на посоченото основание, така както са разяснени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Посоченият с изложението правен въпрос не касае непълнота, неяснота или наличие на противоречие в закона или в съдебната практика, които да налагат произнасяне от касационната инстанция.
В тази връзка следва да се има предвид, че задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и за предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване следва не само да се посочат в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но и да се обоснове тяхното наличие, което съставлява предмет на преценката за допустимост по реда на чл. 288 ГПК. Задължението на касатора за точно и мотивирано обосноваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт.
Независимо от изложеното, правният въпрос, повдигнат от касатора, на който въпрос и двете съдебни инстанции са дали отрицателен отговор, касае правилността на постановеното по съществото на спора решение, а правилността на обжалваното въззивно решение не се преценява в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото в тази инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 300 лв.–заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия В, № [ЕГН].
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав № ІІ-147/6.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1886/2013 г. по касационна жалба от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], представляван от Д. Р. К..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], представляван от Д. Р. К. ЕГН [ЕГН], адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. В. Д. ЕГН 51102504422 от [населено място], [улица] сумата 300.00 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: