О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
ГР. София, 08.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
` ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2195/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Д и К [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №2273/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от [фирма] , [населено място] срещу касатора искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди – загуби в размер от общо 17 532 лв., изразяващи в унищожени метална портална врата и автомивка, разрушена бетонова настилка и разрушена и изнесена комбинирана ограда в собствен на ищеца недвижим имот, индивидуализиран по делото и в решението, и пропуснати ползи в размер на 15 240 лв. от неполучена наемна цена за имота за периода 1.09.12 г. -31.03.14 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Поставя следните въпроси от значение за спора, на които въззивният съд е следвало да отговори: 1.Може ли да има отговорност за причинени вреди, ако определени фактически действия са извършени от собственика на имота, в качеството му на собственик на вещта и преди постановяване на решението, с което съдът е признал друго лице за собственик? 2. Налице ли е противоправно, респ. виновно поведение, ако действията са предприети в изпълнение на предписани от административни органи актове – заповеди, разрешения и пр. във връзка извършено незаконно строителство, одобряване на проекти и пр.?; 3. Презумира ли се въобще отговорността или в хипотезата на чл.49 ЗЗД, когато става въпрос за отговорност на юридическо лице/ЮЛ/, или презумпцията е само относно отговорността на определени лица, натоварени от ЮЛ – възложител да извършат определена работа?4. Към кой момент следва да се оцени евентуално настъпилата вреда – към момента на настъпването или към момента на постановяване на решението? 5. По претенцията за пропуснати ползи, във връзка с която ищецът се позовава на представените по делото сключени договори / с трети лица/, се поставя въпросът: следва ли ищецът, търсещ пропусната полза да докаже причината за това пропускане, респ. невъзможността или пречките за осъществяване на ползването; следва ли да докаже обективната възможност за отдаване на част от имота под наем, в каквато насока са представените договори? 6. От процесуална гледна точка, след като по делото е проведен разпит на свидетели съществен е въпросът: съдът длъжен ли е да се мотивира защо приема показанията на едни свидетели, защо ги кредитира и защо отхвърля показанията на други?
Касаторът намира, че първите три въпроса не са засегнати в мотивите на въззивното решение, а постановеният краен резултат за основателност на иска за обезщетяване на имуществени вреди от загуби противоречи на цитираната в изложението задължителна и трайна практика на ВКС – ППВС №7/58 г., ППВС №17/63 г., р. №567/97 г. на ВКС, петчленен състав, р. по гр.д. №99/67 г. на ОСГК, р. по гр.д. №803/03 г. и по гр.д. №677/85 г. на ВКС, четвърто г.о., р. по гр.д. №68/93 г. на четвърто г.о. и опр. №164/13 г. на трето г.о., опр. по гр.д. №1044/12 г. на ВКС, р. по гр.д. №899/10 г. Четвъртият въпрос – за остойностяване на имуществената вреда, е решен от ОС в противоречие р. по гр.д. №3511/95 г. на ВКС, четвърто г.о.
Въпросът, свърза с претенцията за пропуснати ползи също е решен от ОС в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС – ТР №7/12 ОСГК.
По процесуалния въпрос въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №91/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №4755/10 г. на първо г.о. на ВКС.
Сочените противоречия с практиката на ВКС не се установяват: за да уважи иска за обезщетяване на имуществени вреди от унищожени автомивка, врата и ограда и от разрушена настилка в имота на ищеца, въззивният съд е приел, че спорът за собственост между страните е разрешен с влязло в сила решение, с което е признато, че към 3.06.09 г. ищецът / сега отв. по жалба/ е собственик на недвижим имот, съставляващ гаражна площадка с площ от 4 900 кв.м., с посочени административен адрес, граници и идентификатор. Ответник по делото, наред с настоящия касатор, е била и [община]. На осн. чл.92 ЗС всички подобрения, намиращи се в имота, са собственост на собственика на земята по приращение. Описаните в исковата молба обекти в имота са били премахнати при разчистване на терена по възлагане от ответното дружество, въз основа на цитираните две заповеди на кмета на р-н Т. за премахване на посочения обект като незаконно съоръжение и изчистване на терена.. На осн. чл.53 ЗЗД, когато вредите са причинени от неколцина, те отговарят солидарно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането- чл.51 ЗЗД. Вредите от унищожените подобрения са остойностени с помощта на вещо лице. За пропуснатите ползи е прието, че ищецът е сключил 4 договори за наем, представени по делото, които били срочни и са прекратени значително преди изтичане на определения срок от наемателите поради прекратен достъп до имота, вследствие на действия на служители на ответника.. Впоследствие през 2014 г. отново са сключени същите договори със същите лица – наематели. С експертиза е установено, че сумите за наемна цена са осчетоводени от ищцовото дружество и от дружествата – наематели. Поради изложеното, според ОС ищецът е бил лишен от сигурни доходи от имота за процесния период по сключените договори за отдаването му под наем и пропуснатата полза е обезщетена в посочения по-горе размер, определен въз основа на наемната цена по договорите.
Тези изводи не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС, създадена при действието на новия ГПК и по ГПК, отм.В ППВС №7/58 г. е посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Има се предвид възлагане на работа, позволена от закона. Ако се възлага нещо непозволено от закона, тогава възлагащият би бил съучастник с прекия извършител и отговорността би имала правното си основание в чл. 45, във връзка с чл. 53 ЗЗД, а не в чл. 49 от същия закон. С ППВС №7/59 г. е указано, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. В практиката на ВКС напр. р. по гр.д. №2384/72 г. на първо г.о. е разяснено още, че юридическата личност е носител на права и задължения в рамките на съответната й осъществявана дейност чрез действията на своите ръководства и представители. Но тя не е и не може да бъде деликтоспособна, нито пък може да има своя вина при и по повод на непозволено увреждане. Ако и доколкото може и следва да се възложи деликтна отговорност на юридическо лице, това може да се осъществи само при условията на чл. 49 и 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна за виновно поведение: действие или бездействие на длъжностни лица, на които е възложено изпълнението на определена работа.
В случая е установено, че унищожаването на обектите в имота на ищеца е извършено по възлагане от ответното дружество. В практиката на ВКС се приема, че извършването на разрешена от администрацията на собственик на недвижим имот дейност, представляваща част или свързана със строителна дейност в този имот, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на лица, различни от възложилия дейността (и на участващите в дейността) съставлява противоправно поведение, дори когато няма отклонения от предписанията в разрешенията – опр. по гр.д. №1779/10 г. на четвърто г.о. и цитираните там две решения на същото отделение на ВКС. Настоящият случай е подобен – премахването на обектите и разчистването на терена е наредено с цитираните заповед и разпореждане на кмета на р-н Т.. В заповедта като собственик на имота, който следва да извърши или да поеме разходите по премахването и разчистването на терена, е посочен ответникът по иска. Административно разпоредените действия са извършени от ответника по иска, но с тях реално е увредено друго лице – ищецът, който е признат за действителен собственик на имота към момента на издаване на административните разпореждания и на разчистването на терена.
Вредите от унищожените обекти са остойностени по цени към момента на настъпването им, видно от възприетите от съдилищата – инстанция по същество заключения на в.л. Р. и изслушването й в съд. заседание.
Не се установява противоречие с цитираната практика на ВКС в разрешаването и на въпросите, свързани с обезщетяване на пропуснатите ползи. Цитираното от касатора ТР №7/12 г. е неотносимо към случая / за което е възразил и ответникът по жалба/ тъй като е по въпроси за обезщетението по чл.31, ал.2 ЗЗД, което е израз на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и е относимо към този институт, а не към отговорността по чл.49 ЗЗД.
Първоинстанционният и въззивният съд, с препращането по чл.272 ГПК, са посочили защо кредитират показанията на една група поименно посочени свидетели и защо не дават вяра на показанията на също поименно посочен свидетел. Така не се установява противоречие и с цитираната към последния въпрос практика на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2273/15 г. от 15.12.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: