О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София 09.04.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 74 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. – С срещу решение № 2071 от 12.11.13г.по в.гр.дело № 3414/13г.на Софийски апелативен съд в осъдителната му част.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Т. чрез адв.Р. Г. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.282 ал.2 пр.2 във вр.с ал.1 пр.2 НК,повдигнато срещу него на 9.03.07г.Вследствие на това с решение по протокол № 11/4.04.2007г.Висшият съдебен съвет временно го е отстранил от длъжността „заместник окръжен прокурор”в Окръжна прокуратура – Р..С присъда № 7/12.05.08г.,влязла в законна сила на 5.06.2009г.,В. Т. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.С решение на В. по протокол № 33/6.08.09г.на основание чл.231 ЗСВ е бил възстановен на длъжността „прокурор” в Окръжна прокуратура – Р..От гласните доказателства съдът е приел за установено,че са били засегнати честта и достойнството на ищеца,който е търпял емоционални страдания,които са се отразили и на здравословното му състояние.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид преживяните от ищеца напрежение,притеснение,унижение и стрес; уронване на доброто му име,тъй като до този момент се е ползвал с безупречна репутация; оставането му без професионална реализация и доходи.Същевременно е съобразил и продължителността на воденото наказателно производство – близо 2 години,като през този период спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка” и относително краткият период ,през който е бил отстранен от длъжност – година и 4 месеца.При тези данни въззивният съд е счел,че сумата 25 000 лв е достатъчна да репарира вредите от неимуществен характер,търпяни от Т..
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика,тъй като съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2071 от 12.11.13г.,постановено по в. гр.дело № 3414/13г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.