О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
[населено място], 09.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2566/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], местност „Бегливо” – промишлена зона, [община] за отмяна на решение № 958 от 11.05.2015г., постановено по т.д. № 4350/2014г. на Софийския апелативен съд. С решението, след частична отмяна на решение № 3055/16.07.2014г. по т.дело № 427/2013г. на Окръжен съд – [населено място], е постановено решение, с което са отменено на основание чл.74 ТЗ решенията : за прекратяване на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ на членственото правоотношение на А. К. К. поради невнасяне на допълнителна парична вноска в размер на 39 000 щ.д. и разпределяне на притежаваните от нея дружествени дялове, както и за изменение на чл.16 и чл.35 от дружествения договор.
Решението, с което е потвърдено решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът по чл.74 ТЗ по отношение на решението от 11.09.2013г. на ОС на съдружниците за избор на управител.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, а като основания за допустимост на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. К. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – счита оплаквания са неоснователни. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При постановяване на решението си по иска по чл.74 ТЗ, Софийският апелативен съд е съобразил, че с влязло в сила решение на общо събрание на съдружниците от 17.10.2012г. ищцата е трябвало да внесе сумата от 39 000 щ.д., съобразно притежавания от нея дял в търговското дружество. Съдът е приел, че решението не касае внасянето на допълнителна парична вноска по смисъла на чл.134 ТЗ, тъй като определяне в решението на ОС на срок за възстановяване на паричната вноска е законово изискване за дефинирането й като „допълнителна парична вноска”. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че ищцата е подкрепила решението на ОС за внасяне на допълнителна парична вноска, тъй като това решение е недействително като противоречащо на закона. Дружеството може да предприеме действия по принудителното събиране на сумата, но неизпълнението на решението от 17.10.2012г. не може да бъде основание за изключване на ищцата като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.4 във връзка с чл.134 ТЗ.
Отменено е също решението на ОС за изменение на дружествения договор – чл.16 и чл.35, ал.1, т.10, по съображения, че не е бил налице установения в дружествения договор кворум.
Д. за недопустимост на въззивното решение, не дава основание за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като в исковата молба ищцата е поддържала факти и обстоятелства за отмяната на решението на ОС за изключването й като съдружник, поради неговата незаконосъобразност.
По изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос: При вземане на решение за внасяне на допълнителна парична вноска следва ли срокът, след изтичането на който внесените суми следва да бъдат върнати на внеслите ги съдружници, да бъдат изрично определени в същото или е възможно този срок да бъде определен в последващо решение на ОС?
Поддържа се, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВКС – решение № 111 по гр.дело № 258/94г. на Vг.о. на ВКС и решение № 58 по т.дело № 604/2005г. на ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос не осъществява общата предпоставка за допускане не решението до касационно обжалване, тъй като не е обусловил правните изводи на съда. Вярно е, че въззивният съд, с оглед на конкретните данни по делото е приел, че решението на ОС на съдружниците от 17.10.2012г. няма характер на решение за извършване на допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ, поради което това решение не може да послужи като основание за изключване на ищцата като съдружник, но е изложил и допълнителен аргумент, че решението е недействително и не е произвело действие след като е прието в нарушение на императивна правна норма. По този аргумент касаторът не е посочил въпрос, а той се явява и обуславящ изхода на спора, доколкото съдът е обосновал изводите си за незаконосъобразност на решението за изключване на ищцата като съдружник в дружеството с недействителност на решението от 17.10.2012г. Втората част на въпроса не може да обоснове извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и поради факта, че по делото не се спори, че преди насрочване на събранието за изключване на ищцата като съдружник, респ. приемане на решението от 11.09.2013г., не е гласувано решение от ОС за срока, в който ще бъдат възстановени допълнителните парични вноски на съдружниците т.е. дори отговорът да е, че с допълнително решение на ОС може да бъде определен срок за възстановяване на допълнителната парична вноска, то в конкретния случай отговорът нямаше да има значение за конкретния спор, тъй като ищцата е изключена при липса на взето такова допълнително решение.
Предвид отсъствието на основния селективен критерий, не се обсъжда допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Следващият формулиран в изложението на основанията за достъп до касационен контрол правен въпрос: Ако при вземане на решението за внасяне на допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ общото събрание не се е произнесло по отношение на срока, в който трябва да бъде възстановена на съдружниците вноската, допустимо ли е прилагането на общите правила на ЗЗД за изискуемост на вземането?, то същият така както е поставен, не е бил въобще предмет на обсъждане от въззивния съд, а и няма обуславящо значение за крайния изход за предмета на спора, който е за проверка законосъобразността на решение на ОС за изключване на съдружник, поради което не може да обоснове общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът: Представлява ли злоупотреба с право поведението на съдружник, който след като е гласувал за внасяне на допълнителна парична вноска в определен размер, е отказал да внесе същата и след като останалите съдружници са внесли дължимите вноски? По отношение на този формулиран от касатора правен въпрос, основание за допускане на касацията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва. Това е така защото въззивният съд изобщо не се е произнасял в мотивите на решението си дали с поведението си ищцата е нарушила принципите на добросъвестност спрямо останалите съдружници в дружеството, което да представлява основание за прилагането на чл.134 ТЗ. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти, а в случая единственият мотив на общото събрание за изключване на ищцата като съдружник е неизпълнение от нейна страна на решение на общото събрание на съдружниците за внасяне на допълнителна парична вноска – чл. 126, ал.3, т.4 ТЗ.
По този два въпроса касаторът се позовава на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът се е позовал бланкетно.
Въпроси относими към изводите на въззивния съд за отмяна на решението на ОС за изменение на чл.16 и чл. 35, ал.1, т.10 от дружествения договор касаторът не формулира.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК, съставът на първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №958/11.05.2015г. , постановено по в.т.дело № 4350/2014 г. на Софийския апелативен съд т.о., шести състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: