О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 11.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1698/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1* от 8.06.2009 г. по гр.д. № 3571/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, по отрицателен установителен иск, предявен от О. К. по чл.97, ал.1 ГП. / отм./ във вр. с чл.336 ГП. / отм./ е прието за установено, че ответникът З. “С” не е собственик на 1/3 ид. ч. от обект “библиотека” на първия партерен етаж и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на административната сграда “Д” в с. К., а по отношение на втория ответник К. “С” – че не е собственик на 1/3 ид. ч. от останалата част от първия партерен етаж / без библиотеката/ и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на същата сграда. Решението е постановено и спрямо П. “Н”-правоприемник на част от имота по договор с К. “С” и спрямо “А” ООД- дружеството- взискател, което е насочило принудително изпълнение върху горните имоти.
Касационни жалби са подадени от К. “С” и “Н” с оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че те не са собственици на посочените части от сградата, както и за нарушение на материалния и процесуалния закон поради необсъждане на всички доказателства по делото и неуважаване на възражението им за придобиване на имотите по давност.
Относно допустимостта на касационното обжалване се сочат основанията по чл.280 ал.1, т.1 и 3 ГП. , а въпросите от значение за изхода на делото се свързват с това дали АП. е бил собственик на сградата, построена с негови средства като инвеститор върху държавен терен, без отстъпено право на строеж, за приложението на У. № 922 и правоприемството между А създадените с този указ КЗС, както и за ликвидацията на имуществата на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ. Друг въпрос е за възможността касаторите да са придобили спорната част от сградата по давност. С оглед развитите оплаквания в жалбата и представеното решение № 1* по гр.д. № 1938/ 2001 г. на ВКС, 4 г.о. следва да се приеме, че се поставя и въпросът за евентуалното приложение на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./ предвид факта, че АП. е бил инвеститор на строежа.
От представените решения не може да се направи извод, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГП. , тъй като то изисква поставените въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС, така както е посочена в т.2 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая са представени решения на отделни състави на ВС и ВКС по конкретни правни спорове, които не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ТР № 178/ 86 г. на ОСГК е неотносимо към случая, тъй като разглежданият в него въпрос за оспорване на констативния нотариален акт за собственост не е от съществено значение за изхода на настоящото дело.
Основанието за допускане на касационно обжалване следва да се подведе под хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГП. , тъй като е налице противоречиво разрешаване на въпроса за собствеността на сградата, при положение, че инвеститор на строежа е бил АП. , но не е имал отстъпено право на строеж върху държавна земя. Това противоречие се констатира при съпоставка на обжалваното решение с решение № 654/ 30.12.1994 г. по гр.д. № 957/ 94 г. на ВС, в което се разглежда собствеността на ТКЗС върху изградените от него постройки без учредено вещно право на строеж
С оглед спецификата на настоящия случай следва да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Произнасянето по поставените правни въпроси би имало значение за точното прилагане на законите във връзка с имуществото на прекратените селскостопански организации и отношенията, които възникват между тях, общината и държавата в процеса на ликвидиране на това имущество, а също и на отделяне на обектите на общинска собственост от тези на държавата.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГП. настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 8.06.2009 г. по гр.д. № 3571/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението по 150 лв. държавна такса и в същия срок да представят в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбите подлежат на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: