О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.София, 11.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 251 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.10.2009г. по гр.д. №531 / 2009г., с което Пазарджишки ОС, като е отхвърлил предявения от Г. Т. срещу П. П. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 4 526,10 лева.
Жалбоподателят – Г. Й. Т. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата П. Г. П. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано косационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Пловдивски апелативен съд, като е отменил решение от 09.04.2009г. по гр.д. №431/2008г. на Велинградски РС, е отхвърлил предявения от Г. Т. иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу П. П. за сумата 4 526,10 лева.становено е било по делото, че бракът между страните е бил сключен на 14.06.1987г. и е прекратен с влязло в сила решение от 02.10.2006г. по гр.д.184/2006г. на Велинградски РС. С нот.акт №179/1997г. на 21.11.1997г. родителите на ответницата Г са дарили на дъщеря си П. Г. дворно място с къща в гр. Р., като са си запазили правото на ползуване. Съдът е приел за установено, че извършените в подарения имот ремонтни дейности – изграждане на бетонна ограда, нова ел.инсталация, поставяне на нови врати и прозорци и др., не са заплатени със семейни средства, а от дарителя -бащата на ответницата по иска и по жалба, който е започнал същите още преди дарението и който е представил доказателства за закупуване строителни материали, поради което е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на бившата съпруга за сметка на бившия съпруг в размер на исковата сума.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за изхода по делото, а именно относно задължението на въззивния съд да формира своя воля по спорния въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в ТР№1/2001г. на ОСГК и ТК на ВКС, както и относно въпросът за правомощията на въззивния съд уредени в чл.269 ГПК, задължаващи го да се произнесе само по посочените в жалбата пороци на решението, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил процесуален въпрос от значение за спора, касаещ задължението му да изготви собствени мотиви, но е дал отговор на същия в обжалваното решение в съответствие с трайната практика на ВКС. В т.19 на ТР№1/2001г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че въззивният съд достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, тъй като въззивната инстанция извършва решаваща, а не контролно отменителна дейност. Именно при спазване на тази практика съдът е обосновал собствени изводи за неоснователност на предявеният от жалбоподателят иск, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 по поставения за разглеждане въпрос за правомощията на въззивния съд уредени в чл.269 ГПК, задължаващи го да се произнесе само по посочените в жалбата пороци на решението. Въззивният съд и след влизане в сила на новия ГПК не е контролноотменителна инстанция, която в дейността си се ръководи от отменителни основания. Ето защо даденото тълкуване в т.4 на ТР№182001г. на ОСГК и ТК на ВКС на разпоредбите, касаещи правомощията на тази инстанция, не е загубило своето значение, поради което правният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона. Неговото разглеждането няма да допринесе за промяна на съдебната практика или за осъвременяване на същата. Приетото в тълкувателното решение разбиране, че след като рамките на материалноправния спор са били определени пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, въззивният съд трябва да направи самостоятелни изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция, не сочи и на необходимост с оглед измененията на законодателството и за развитието на правото да се даде тълкуване на разпоредбата на чл.269 ГПК различно от утвърденото такова за правомощията на въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на решение от 14.10.2009г. по гр.д. №531 / 2009г. на Пазарджишки ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по жалба на Г. Й. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: