О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N510
София, 11.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 611/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. , действаща като Е. с фирма “М” със седалище и адрес на управление в гр. Х. срещу въззивно решение № 553 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Пловдивкия окръжен съд, с което се отменя решение № 132 от 16.11.2007 г. по гр.д. № 325/2007 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която е уважен предявения от касаторката срещу “Д” ООД, гр. А. иск за сумата 5 600 лв., представляваща цена за извършен превоз в международно съобщение и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска в посочената му част. Изложени са съображения, че процесните превози са подчинени на режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR ) и по отношение на предявените три обектвино съединени иска е изтекла едногодишната погасителна давност, визирана в чл.32 от същата.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като според него произнасянето от Върховния касационен съд по въпроса приложим ли установения в разпоредбата на чл.32 от Конвенцията за СМR едногодишен давностен срок по отношение на фактури, оформени от страните съобразно изискванията на бъларското законодателство или следва да се приложи общата давност по чл.110 ЗЗД ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация “ Д. транс” ООД изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формираният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на възивния съд, но наличието на тази основна предпоставка е обвързана от допълнителни критерии за селекция на касационните жалби, които ще бъдат допуснати до обжалване. Съдържащите се в изложението съображения приложимост на разпоредбите на чл.110 и сл. ЗЗД по отношение на превозни правоотношения, документално оформени съобразно българското законодателство, които според касатора дерогират разпоредбата на чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари фактури не обуславят приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Последователна e практиката на ВКС по въпроса, че когато правоотношенията между страните по превозен договор, както е в настоящия случай, се регламентират от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR), към която с Указ № 1* г.) Република България се е присъединила, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията нормите й имат приоритет пред тези на вътрешното законодателство и като специален, текстът на чл.32 от Конвенцията изключва приложението на чл.110 и сл. ЗЗД, в какъвто смисъл е разрешен този въпрос от въззивния съд. Очевидно е, че соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 553 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Пловдивкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: