3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
С., 10.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 404/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. Г. Р. против въззивно определение № 92 от 13.04.2011 г. по ч. гр. дело № 277/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.02.2011 г. по гр. дело № 1362/2010 г. на Димитровградски районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя за обявяване нищожността на трудов договор от 21.08.2006 г. на основание чл. 74 КТ, поради липса на правен интерес.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е предявил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, като извежда правния си интерес от възможността да иска отмяна на уволнение извършено с последваща заповед № 31 от 09.10.2006 г. Позовава се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че със съдебно решение жалбоподателят е бил възстановен на заемана поради незаконно уволнение длъжност, до която след възстановяването не е бил допуснат от работодателя за периода 24.07.2006 г. – 22.08.2006 год., за който по съдебен ред му е присъдено обезщетение. Прието е, че заповедта от 21.08.2006 год., чиято нищожност е поскана, има декларативна функция, удостоверяваща допускането на ищеца до работното място за длъжността, на което е възстановен със влязло в сила съдебното решение, затова ищецът няма правен интерес по съдебен ред да установява валидността й. Посочено е, че правен интерес за ищеца има да атакува законосъобразността на заповедта, с която (след възстановяването) му е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 във вр. 345, ал. 1 КТ, а това право няма връзка със съществуването на оспорената заповед.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, но доколкото производството е прекратено поради липса на правен интерес от предявения иск, то виждането на съда, че такъв за ищеца няма е правилно.
Заповедта от 21.08.2006 год. не съставлява акт, от който е възникнало трудово правоотношение на ищеца с работодателя. С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на ищеца е било признато за незаконно, заповедта за уволнението е била отменена и ищецът е възстановен на предишната работа, действието на трудовото му правоотношение с работодателя е възстановено, без за това да е необходимо издаването на нова заповед. Възможността ищецът да атакува законосъобразността на последващо уволнение, след възстановяване на заеманата длъжност, от която същият извежда правния си интерес за предявения иск, не е обусловена от съществуването в правния мир на заповедта от 21.08.2006 год. Липсата на такава зависимост води и до липса на правен интерес от иска.
В изложението ищецът поддържа правна квалификация на заявения спор по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД.
Правното естество на заявеното правото се извежда от основанието и петутим на иска и в задължение на съда е да определи правната квалификация на спора. Ищецът, и да даде така, тя не обвързва съда. Наличието на специална разпоредба за недействителност на трудовия договор, изключва общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на едно правоотношение, като и тук, законът изисква наличието на правен интерес – „когато има интерес от това”.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 92 от 13.04.2011 год. по ч. гр. дело № 277/2011 год. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ