О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№511
гр. София, 11.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2087 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 84 от 12.02.2017г. постановено по гр.д. № 21/2017г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 84 от 12.02.2017г. по гр.д. № 195/2016г. на Смолянски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х. против С. М. Л. иск по чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е наследник по закон на М. А. Ю., б.ж. на [населено място], починал на 24.12.1958г., и че не е в кръга на лицата по смисъла на чл. 9а ЗН относно новооткрити наследства, касаещи имоти, възстановени по реда на реституционни закони.
Касационната жалба е подадена от ищците Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х. чрез пълномощникът им адв. Б. М.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ осиновеният по реда на чл. 55 от Семейния кодекс от 1968г. СК наследява ли по трансмисия своята осиновителка, която е починала след своя наследодател-съпруг, ако към момента на смъртта му осиновяването не е било извършено; 2/ кой е приложимия закон при определяне на качеството на наследник и какви са правата на осиновения при условията на посоченото основание по чл. 55 СК от 1968г. когато се наследява реституирано имущество като новооткрито наследство, т.е. включен ли е осиновеният по този ред и условия в кръга на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; 3/ задължително ли е качеството наследник да се удостоверява пред съда и където е необходимо с представяне на удостоверение за наследници, издадено от общинската администрация?
Ответницата по касационната жалба С. М. Л. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск на Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х. против С. М. Л. за установяване, че ответницата не е наследник по закон на М. А. Ю., бивш жител на [населено място], починал на 24.12.1958г. и не е в кръга на лицата, които имат права върху новооткритото наследство, включващо имоти, възстановени по реда на реституционните закони. Ищците са наследници на М. А. Ю., починал през 1958 г. и наред с тях наследник е неговата съпруга Б. А. К., починала 1978г. Ответницата С. М. Л. е наследник преживялата съпруга Б. А. К., тъй като е осиновена от последната при условията на чл.55 СК/от 1968г./ Осиновяването е извършено след смъртта на наследодателя, поради което ищците считат, че С. Л. не е в кръга на наследниците на техния наследодател на основание чл.9а от ЗН.
Въпросът за допустимостта на предявения иск предвид наличието на висящо производство по съдебна делба между същите страни, е разрешен с определение по чл. 274, ал.3 ГПК на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено по ч.гр.д. № 264482016г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, приемайки, че С. М. Л. се явява наследник на имуществените права, придобити от Б. К. като наследник на М. А. Ю., независимо от посоченото и представено от ищците удостоверение за наследници от 17.03.2014г., в което ответницата не фигурира. Безспорно е от събраните писмени доказателства, че С. М. Л. е наследник на Б. А. К., вследствие на допуснато осиновяване през 1975г. при условията на чл. 55 от СК /1968г./ и между тях са възникнали права и задължения като между роднини по произход. Съдът е намерил за неоснователни твърденията на ищците, че ответницата С. М. Л. не е в кръга на наследниците на М. А. Ю. предвид изключението по чл.9а от ЗН. В случая Б. А. К. не е „последващ съпруг“ по смисъла на чл.9а от ЗН – бракът й с наследодателя е сключен през 1932г., т.е. преди кооперирането на земите. Относно определянето на кръга от законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно Решение № 1 от 4.11.1998г. по тълк.д. №1/1998г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Счел е, че С. М. Л. се явява наследник на правата, които нейната майка Б. А. К. има по наследство от М. А. Ю. в качеството си на съпруга /чл. 9, ал.1, пр.1 ЗН/, чийто брак с наследодателя е продължил повече от десет години. По силата на наследствената трансмисия по чл.57 от ЗН, приложима към новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, наследниците на починалото преди възстановяването на собствеността лице наследяват новооткритото наследство и имат правата, които наследодателят би имал ако беше жив при възстановяване на собствеността.
Съдът е приел за несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба, че децата на съпруга не участват в кръга на наследниците по заместване, щом те не са негови биологични деца или осиновени от него. Подчертал е, че от страна на въззивниците е извършено смесване на института на наследяването по заместване по чл.10 ЗН с този на наследствената трансмисия по чл.57 ЗН. Обосновал е, че наследствената трансмисия се различава съществено от правото на заместване; правото на заместване е правото на наследника на едно лице, което е умряло преди откриване на наследството или е недостойно да наследява, да встъпи в правата, които това лице е имало; а наследствена трансмисия е налице, когато призованият да наследява умре след откриване на наследството, но преди да е изявил волята си относно приемане на наследството. Изтъкнал е, че наследяването по право на заместване е допустимо само за лицата посочени в чл.10, ал.1 и 2 от ЗН -низходящите, без ограничение, както и децата и внуците на братята и сестрите /преживелият съпруг не наследява/, а по трансмисия наследяват всички наследници визирани в чл.5-9 от ЗН.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Формулираният правен въпрос дали осиновеният по реда на чл. 55 СК/1968г./ наследява по трансмисия съпруга на своята осиновителка, починал преди нея, ако осиновяването е допуснато след неговата смърт, е определящ за изхода на спора. Не е обосновано от страна на касаторите допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не е изяснено с какво разглеждането на спора по настоящото дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на Закона за наследството относно наследяването по закон са ясни, по тях съществува дългогодишна установена практика, включително за хипотезите на чл. 9а, 90а и 91а ЗН, за наследяването по право на заместване и за и наследствената трансмисия. Настоящият случай, независимо от особеностите си – непълно осиновяване, извършено от преживелия съпруг, след смъртта на наследодателя, не предизвиква трудности при определяне кръга на наследниците. Осиновеният не упражнява свое собствено пряко право на наследяване по отношение на починалия съпруг на осиновителя; той наследява „своя“ наследодател, а именно осиновителя и по този начин получава неговия дял от наследството на по-рано починалия му съпруг, включващ и т.нар. „новооткрито наследство”, а именно реституираните имоти. В тази хипотеза не се нарушава чл. 5, ал.3 ЗН, според който непълно осиновеният не наследява роднините на осиновителя.
И двете решаващи инстанции напълно адекватно са се позовали на практиката по Решение № 52 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г. на I г.о. и посочените в него Решение № 207 от 08.06.1996г. по гр.д.№70/96г. на І г.о. и Решение № 661 от 18.11.2003г. по гр.д.№ 319/2003г. на І г.о. Според нея всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността.
Въпросът за приложимия закон при определяне на качеството на наследник и за правата на осиновения при условията на непълно осиновяване /по чл. 55 СК от 1968г./ спрямо реституирано имущество, също не е в състояние да обуслови достъп до касационен контрол. Очевидно е, че приложимите закони за определяне дали осиновеният при условията на непълно осиновяване наследява определено лице са Закона за наследството и Семейния кодекс, в частта му за действието на непълното осиновяване. Въведеното в чл. 91а ЗН понятие „новооткрито наследство“ цели да уреди начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. Посредством фикцията „новооткрито наследство“ се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците – Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК. В настоящия случай към датата на смъртта на М. А. Ю. неговата съпруга Б. А. К. несъмнено има качеството на наследник; съответно след нейната смърт в нейните права на наследник встъпва осиновената й дъщеря. Въпросът дали качеството наследник задължително се удостоверява с удостоверение за наследници, е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната непротиворечива практика на Върховния касационен съд – Решение № 100 от 02.03.2011г. по гр. д. № 1820/2009 г. на I г.о., според която качеството наследник може да бъде удостоверено и чрез други доказателства, от които е видно наличието на родствена или брачна връзка; съответно, невписването на едно лице в удостоверението за наследници не го лишава от качеството наследник по закон.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход ответницата С. М. Л. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 12.02.2017г. постановено по гр.д. № 21/2017г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х..
ОСЪЖДА Н. Р. А. от [населено място], ул. „Б. Ш. № 5, вх. В, ет. 5, Н. А. Х. от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 17 и А. А. Х. от [населено място], общ. С., обл. С. да заплатят на С. М. Л. от [населено място], [улица] сумата 600 /шестстотин/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: