3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
[населено място],11.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2716 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №310 от 02.10.2018г. по т. д. №969/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върнат подаденият от [община] иск за отмяна на арбитражно решение от 20.10.2017г. по В. №1/2017г. на Арбитражен съд В. при Сдружение правна помощ и медиация.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа по същество подадената от него молба за отмяна на арбитражното решение. Излага съображения, че между него и ответника няма сключено валидно арбитражно споразумение, тъй като не е ясна волята на страните относно идентификацията на арбитражната институция, на която е възложен спорът. Поддържа,че арбитражната институция, постановила процесното арбитражно решение, не съществува. Изтъква, че предмет на спора, разрешен от арбитражния съд, е валидността на договор за възлагане на обществена поръчка, с който видимо е засегнат висш обществен интерес – „сметосъбиране, извозване, третиране в депа на битови отпадъци“, в размери изключително значими за общината. Счита,че е недопустимо значими публични интереси да бъдат поставяни за решаване в производство без наличие на институционален съдебен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от [община] искова молба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че ищецът не е отстранил в срок нередовността на подадения иск, като не е представил по делото платежен документ за внесена държавна такса в размер на 40 011,86 лева.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка за нередовност на молбата по чл.47 от ЗМТА е правилна.
Към подадената на 14.02.2018г. искова молба за отмяна на арбитражно решение от 30.10.2017г. по в.арб.д. №1/2017г. на Арбитражен съд В. при СППМ не са представени доказателства за внесена държавна такса по предявения иск. В самата молба ищецът Община Кубрат се е позовал на разпоредбата на чл.84 т.3 от ГПК. Видно от текста на арбитражно решение от 30.10.2017г. по в.арб.д. №1/2017г. на Арбитражен съд В. при СППМ, предмет на спора не са публични общински вземания, а задължения на общината по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка. С оглед на това с разпореждане от 26.02.2018г. на Председателя на І т.о. на ВКС на ищеца са били дадени указания да внесе държавна такса в размер на 4 на сто от цената на иска, но не по – малко от 50 лева. В разпореждането са обсъдени и доводите на ищеца, че не дължи държавна такса по силата на чл.84 т.3 от ГПК, като е изтъкнато,че по смисъла на чл.162 ал.2 и ал.4 от ДОПК вземането по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, е частно вземане. Съобщение за разпореждането е връчено на ищеца на 08.03.2018г. С две молби от 14.03.2018г. ищецът отново се е позовал на разпоредбата на чл.84 т.3 от ГПК, като е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса, евентуално е поискал да му бъде продължен срокът за внасяне на държавната такса.
С разпореждане от 16.03.2018г. срокът за отстраняване на нередовностите на подадената от [община] искова молба по чл.47 от ЗМТА е продължен с две седмици, считано от 15.03.2018г. С молба от 30.03.2018г. ищецът е поискал да му бъде определен нов двумесечен срок за да осигури средства за заплащане на дължимата държавна такса, като се е позовал на необходимостта от извършването на административни действия от компетентните държавни и общински органи по отпускането на средствата. С разпореждане от 09.05.2018г. съдията докладчик е дал на ищеца нов двумесечен срок за представяне на платежен документ за внесена по делото държавна такса в размер на 40 011,86 лева, като на ищеца изрично е указано, че при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено. Съобщение за дадените указания е връчено на ищеца на 22.05.2018г. чрез пълномощника му адвокат Б., като въпреки предоставената му възможност да осигури отпускането на средства, ищецът не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса в рамките на определения му двумесечeн срок.
Предвид изложеното, правилно първият тричленен състав на ВКС е върнал подадения от [община] иск за отмяна на арбитражно решение от 20.10.2017г. по В. №1/2017г. на Арбитражен съд В. при Сдружение правна помощ и медиация.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №310 от 02.10.2018г. по т. д. №969/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.