5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3492/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 15.08.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3492/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Л. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1228/03.07.2013 год., постановено по гр.дело № 1174/2013 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Пловдивския районен съд № 4774/19.12.2012 год. по гр.дело № 11281/2012 год. въззивният съд е уважил предявения от [фирма], [населено място] иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи на ищеца сумата 13 920 лева, представляваща цена на закупена стока по договор за търговска продажба на семена от 07.11.2008 год., обезпечена със запис на заповед от 14.11.2008 год., за което вземане е издадената в полза на поемателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.дело № 4121/2012 год. на Пловдивския районен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че неправилно въззивният съд е изследвал каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права на ищеца по издадения запис на заповед, въз основа на който е издадена и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и които в случая са погасени по давност. Твърди, че в производството по чл.422 ГПК, което е продължение на заповедното производство, предметът на иска е идентичен с предмета на заповедта за изпълнение и съдът следва да се ограничи в рамките на заявеното основание, произтичащо от записа на заповед, а не вземане за неплатена продажна цена по твърдяната каузална сделка, която обезпечава.
В допълнителното изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените материалноправни и процесуални въпроси, които обобщени се свеждат до следното: подлежи ли на изследване в производството по чл.422 ГПК въведено от ищеца в исковата молба каузално правоотношение при редовен запис на заповед послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и може ли ищецът в това производство да защити правата си по каузалната сделка при прескрибиран менителничен ефект, игнорирайки документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение без да преминава от установителен към осъдителен иск. Позовава се на приложени към жалбата определения по чл.288 ГПК и решения на различни състави на ВКС и на решение на ОС-Пловдив по т.дело № 968/2008 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.К. от ВАК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е признал за установено, че ответникът-касатор дължи на ищеца сумата 13 920 лева, представляваща цена на закупени семена по договор за търговска продажба от 07.11.2008 год., което вземане е обезпечено със запис на заповед от 14.11.2008 год. с падеж 01.02.2009 год., предявен за плащане на 23.02.2009 год. по издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е приел, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на вземането по конкретна сделка. Позовавайки се на константната практика на ВКС, обективирана в постановени решения по чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия, въззивният съд е изложил доводи, че при установяване дължимостта на сумата по издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед, издаден като обезпечение по конкретна каузална сделка и при въведени от ищеца твърдения за вземане по тази сделка, подлежат на изследване каузалните правоотношения между страните, връзката с ценната книга и съществуването на вземането, което тя обезпечава. В тази връзка, изхождайки от събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил решаващия извод, че за ответника е възникнало задължение за заплащане цената на получените стоки по сключения с ищеца договор за търговска продажба със заявката от 07.11.2008 год., обезпечен с процесния запис на заповед в размер на сумата 13 900 лева-предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. С оглед предмета на предявения иск-установяване дължимостта на вземането по каузалното правоотношение, прието е за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като в случая е приложима общата 5-годишна погасителна давност по договора за търговска продажба, а не 3-годишният давностен срок по чл.534, ал.1 ТЗ, с който се погасява менителничният иск за неоснователно обогатяване, какъвто не е предявен.
При тези фактически данни поставеният от касатора правен въпрос подлежи ли на изследване в производството по чл.422 ГПК връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен документ е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК по т.дело № 4/2013 год. Съгласно т.17 от цитираното тълкувателно решение, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор или въведено възражение или твърдение на някоя от страните, основано на каузално правоотношение в производството по чл.422 ГПК е необходимо да се установи съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. Ето защо, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата свързани с изпълнението на каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува или не. В тази връзка се разглеждат и наведените релативни възражения относими към погасяване на вземането по каузалното правоотношение, включително погасяването му чрез плащане или поради изтекла давност. Предвид характера на производството-установяване дължимостта на основното вземане, произтичащо от съответната каузална сделка, приложими са и съответните давностни срокове за вземанията по този вид сделки – в случая търговска продажба.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При този изход на делото съдебни разноски за касационното производство на касатора не се дължат. Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по касационната жалба, тъй като липсват доказателства, че е направил разноски за това производство, включително че е заплатил претендирания адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1228/03.07.2013 год., постановено по гр.дело № 1174/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ