3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 16.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1092/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№28/02.01.2013 г., подадена от адв. К. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба СПИ “К. О.” – [населено място], [община], област В., против въззивно решение №528/27.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №296/25.9.2012 г. по гр.д.№740/2012 г. по описа на Мездренския районен съд, ІІ-ри граждански състав, с което са уважени предявените от Д. П. Л. от [населено място], против СПИ “Св. К. О.” – [населено място], [община], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като при прекратяването на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ответникът е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, както и чл.329 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а също така тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона,у както и за развитие на правото, поради следното:
1. Налице е съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в уважаване на необоснована, немотивирана претенция, съответно на обективно съединените искове с исковата молба;
2. На второ място, съдът постановил обжалвания съдебен акт, така, както и първоинстанционния такъв, не се съобразил с фактическата обстановка, която е изяснена по делото, а именно посочената по-горе.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация Д. П. Л., посредством процесуалния си представител – адв. В. Д., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №528/27.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№28/02.01.2013 г., подадена от адв. К. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба СПИ “К. О.” – [населено място], [община], област В..
ОСЪЖДА СПИ “СВ. К. О.” – [населено място], [община], област В., да заплати на Д. П. Л., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ап., деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: