4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 16.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 991 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 18207 от 12.11.2014 година по гр.д. № 13312/2014 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав е потвърдено решение от 11.06.2014 г. по гр.д. № 47677/2013 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. Н. К. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 18.04.2008 г., сключен при условията на чл. 68, т.3 КТ и чл. 70 КТ, ищцата е заемала длъжността „специалист продажби” във филиал на банка „Е.К.Б.” – „С. П. Л.”. Договорът е бил сключен със срок за изпитване шест месеца и за заместване на служителката Г.Р.. След трансформиране на трудовия договор в безсрочен, с допълнително споразумение № 1871 от 19.08.2013 г. ищцата е преминала на длъжност „специалист продажби”, „банкиране на дребно”, управление „Продажби”, „София Изток”, филиал София – „Д.”. Допълнителното споразумение е било сключено със срок до завръщане на отсъстващ служител – титуляра на длъжността С. Б. И.. Към момента на сключване на допълнителното споразумение, С. Б. И., въз основа на допълнително споразумение от 02.07.2013 г. е била преназначена на длъжност „мениджър бизнес клиенти” със срок на договора до завръщане на титуляра К. И. Д., а с допълнително споразумение от 13.09.2013 г. е била преназначена на длъжност „мениджър бизнес клиенти” в Главна дирекция „Банкиране на дребно”, филиал „Д.”. Със заповед № 2051 от 16.09.2013 г., работодателят е прекратил, считано от 23.09.2013 г. трудовия договор с ищцата на основание чл. 325, ал.1, т.5 КТ – поради завръщане на замествания на работа. При така установените факти е прието, че уговорената в допълнително споразумение № 1871 от 19.08.2013 г. клауза за срок – до завръщане на титуляра С. Б. И. е недействително, тъй като към този момент служителката С. Б. И. нито не е отсъствала, нито е заемала длъжността, на която е била преназначена ищцата. Прието е, че клаузата за срок, уговорен при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ е в нарушение на закона, определящ императивно случаите за сключване на срочен трудов договор. Прието е, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало като безсрочно, поради което прекратяването му от работодателя на основание чл. 325, ал.1, т.5 КТ е в нарушение на закона. Предявените искове за прогласяване недействителност на уговорката по чл. 58, ал.1, т.3 КТ и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2051 от 16.09.2013 г., а с оглед обусловеният им характер и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ са уважени като основателни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: включва ли понятието „служител, отсъстващ от работа” по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ само служител, който е в отпуск или дългосрочна командировка или това е всеки служител, който отсъства, независимо от причините за това; съставлява ли от причина за отсъствие по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ сключването с титуляра на длъжността допълнително споразумение за заемане на друга длъжност също по заместване при същия работодател и допустимо ли е съдът да се произнася по иск за прогласяване на недействителност на клауза от договор само въз основа на въведени от ищеца фактически твърдения. Поддържа се, че по така изведените въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, без да е посочена съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба М. Н. К. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът съставлява ли причина за отсъствие по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ сключването с титуляра на длъжността допълнително споразумение за заемане на друга длъжност също по заместване при същия работодател не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Несъмнено е, че при сключването на трудов договор за изпълнение на друга длъжност при същия работодател служителят не е „отсъстващ от работа” по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ от предходната си длъжност; служителят може да отсъства само от длъжността, която заема по трудов договор, а с преминаването му на друга длъжност, независимо дали по срочно или безсрочно трудово правоотношение, той освобождава предходната длъжност, която не може да се заеме при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ – тази длъжност не е заета от „отсъстващ от работа”.
Въпросът включва ли понятието „служител, отсъстващ от работа” по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ всеки служител, който отсъства, независимо от причините за това, не е обуславящ изхода на спора. Изводът на съда за недействителност на клаузата за срок са формирани въз основа на доказателствата, че длъжността, на която ищцата е била преназначена с допълнително споразумение № 1871 от 19.08.2013 г. не е била заета от друг служител; че вписания като „титуляр на длъжността” служител към този момент е заемала друга длъжност, т.е. принципния въпрос в кои случаи на отсъствие на заемащият длъжността е приложим чл. 68, ал.1, т.3 КТ няма отношение към процесния казус, в който длъжността, от която е уволнена ищцата е била свободна.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по иск за прогласяване на недействителност на клауза от трудов договор само въз основа на въведени от ищеца фактически твърдения. С исковата молба ищцата е предявила и иск по чл. 74 КТ за прогласяване недействителност на клаузата за срок в допълнително споразумение № 1871 от 19.08.2013 г., въвеждайки и основания за това, в т.ч. че длъжността, на която е преназначена при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ не е заета от отсъстващ служител, тъй като вписания в споразумението титуляр заема друга длъжност. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения от ищцата петитум и въз основа на въведените с исковата молба твърдения, предвид което доводът за недопустимост на обжалваният съдебен акт е неоснователен.
Към касационната жалба не са приложени съдебни актове, засягащи изведените от касатора правни въпроси, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Искането за присъжъдане на съдебни разноски в полза на ответницата по касация следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18207 от 12.11.2014 година по гр.д. № 13312/2014 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: