ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
София, 17 . юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3094 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 49-35-63/10.02.2015 на Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 25/2015, с което е потвърдено определението от 12.12.2014 г. на Монтанския районен съд по гр.д. № 190/2014 за прекратяване на производството по предявения иск за собственост, като недопустим.
Недоволен от определението е касаторът К. Л. И., представляван от адв. Е. Ц. от МАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос решението по допускане на делбата установява ли със сила на пресъдено нещо правото на собственост на съделителите върху делбения имот и допустим ли е установителен иск за собственост от съделител, участвал в производството, но изключен от делбата.
Ответникът по жалбата В. Ц. П., представляван от адв. К. Г. от МАК я оспорва, като счита, че няма ясно формулиран правен въпрос, а обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производство по предявения иск, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и е редовна.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по предмета на делото – за кои вещи, между кои съделители и при какви квоти да бъде извършена делбата. Страна, участвала в производството за делба, чието право на собственост е отречено с решението по допускане на делбата, като искът е отхвърлен или делбата е допусната без нейно участие, не е процесуално легитимирана да предяви правото си на собственост върху същата вещ с нов иск, тъй като тя е била задължителен другар в производството за делба, като всеки участник в производството е бил ищец по своя иск за делба и ответник по исковете за делба на останалите участници. Поради тази особеност на делбеното производство до приключването на първото заседание по делото в първата фаза на делбата всеки от съделителите е длъжен да изчерпи всички основания, от които извежда своето право на собственост, както и всички възражения срещу претендираното право на собственост от останалите съделители. С приключването на това заседание всички основания и всички възражения на всички участници в делбата се прекрлудират и нов установителен иск за собственост или за делба на същата вещ е допустим, само ако се основава на настъпила в последствие правна промяна (напр. уважен иск за преимуществен дял от съпружеската имуществена общност).
Да се приеме за допустим последващ иск за собственост върху част или цялата вещ, означава да се отрече обвързващата сила на решението по допускане на делбата.
Страна, която не е участвала в производството за делба, може да предяви нов иск за делба, иск за прогласяване на нейната нищожност, както и установителен иск за собственост, тъй като делбата, без участие на някой от съсобствениците е нищожна. Такива права обаче не може да бъдат предоставени на страната, която е участвала в производството, но е изключена от делбата, тъй като предмет на делото е било не само претендираното от нея право на собственост, но и правата върху същата вещ, претендирани от останалите съделители.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца е участвал като страна в производство за делба на процесния имот, като с решението по допускане на делбата той е изключен от участие.
Като е съобразил изложеното по повдигнатия правен въпрос въззивният съд е постанови законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касацията В. Ц. П. следва да бъде присъдена сумата 150,00 лева разноски в касационното производство, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 49-35-63/10.02.2015 на Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 25/2015.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 49-35-63/10.02.2015 на Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 25/2015.
ОСЪЖДА К. Л. И. от М. да заплати на В. Ц. П. от М. сумата 150,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.