О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 511
гр. София, 19.10.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 497/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
А. П. Я. е обжалвал определението на Софийския градски съд № 8883 от 22.05.2012г. по ч. гр.д. № 6457/2012г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх.№ 1009392 от 23.02.2012г. срещу разпореждане от 07.02.2012г. , постановено на основание чл. 262 ал.1 ГПК по гр.д.№ 56 157/2010г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав .
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че разпореждането на районния съд, с което въззивната жалба е оставена без движение с указания въззивника да внесе държавна такса в размер на 560лв. не е от категорията на преграждащите развитието на делото, нито в ГПК е предвидена изрична възможност за неговото обжалване, с оглед на което подадената частна жалба е процесуално недопустима.
Частният жалбоподател се позовава на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК и ТР 1/2001г. т.5 като счита, че разпореждане, с което се задължава ответник внесе разноски, които не се дължат, е преграждащо развитието на производството и подлежи на самостоятелно обжалване.
Д. е неоснователен. Правилно въззивният съд е констатирал, че обжалвания пред него съдебен акт не попада в нито една от двете групи определения, за които е предвидено самостоятелно обжалване в чл.274 ал.2 ГПК – то не е преграждащо развитието на производството доколкото няма за пряка последица връщане на въззивната жалба и правилността му следва да бъде проверена в производството по обжалване на разпореждането по чл. 262 ал.2 ГПК. В този смисъл е и т.5 на ТР 1/2001г. , според което единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на определения, с които се оставя производството по делото без движение, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса, тъй като отказът да бъде освободен ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск. Такава е и практиката по действащия ГПК – определение № 528 по гр.д.№ 533/2011г. на ВКС, І г.о. Ето защо няма основание за отмяна на обжалваното определение. Доколкото в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че разноските за държавна такса по предявения иск остават в полза на бюджета на съда на основание чл.78 ал.6 във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.3 ГПК и чл.126 и 125 от Закона за държавния служител, жалбата следва да се разгледа от районния съд като молба за отмяна на разпореждането за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определението на Софийския градски съд № 8883 от 22.05.2012 г. по ч. гр.д. № 6457/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: