3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 19.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1509/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Цюрих Ферзихерунге”АД, Република А. против решение №2712 от 29.12.2017 г. по гр.д. №2684/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – Л. М. И. и Г. И. И., чрез пълномощника си – адв. П. К., са на становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощникът си – адв. Т. Б. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставил въпросите – 1/ „Задължен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди от деликт”, „ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Липсата на посочване и на анализ за задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ПП ВС №4/68г.” и „ Следва ли съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ПП ВС № 4/68г”.Страната е поддържала общо противоречие с ПП ВС № 4/68г. и с изброени от нея решения на ВКС, от които е извела като решаващи мотиви това, че релевантните обстоятелства следвало не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани. В тази връзка са изложени общи оплаквания за неправилност на акта и по-конкретно – че съдът не съобразил възприетите с ППВС №4/68г. критерии, не бил обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства и вложил различно от съдържащото се в съдебната практика разбиране за справедливост.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от него въпроси / въпреки сходството им и общата им насоченост към оплакване от крайният постановен резултат/, обобщени и от самият касатор като такива за прилагане критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД/ би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Тези въпроси, обаче страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението / съставляващи и поставените въпроси/, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането,именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалия, общественото му положение, обществено икономическите условия в страната и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението, като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Освен това, подробно и детайлно, съдът е изследвал причинената вреда, позовавайки се мотивирано на събраните по делото гласни и писмени доказателства и извеждайки от тази фактическа обстановка критериите съобразими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод по допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като ВКС, в практиката си, формирана при конкретен правен спор е обсъждал недостатъчното съобразяване на тези обстоятелства, но това не означава, че всички случаи могат да бъдат подведени под общо оплакване. Доколкото страната е изразила именно общото си недоволство, а не е разгледала конкретното противоречие, то и същата не обосновава валиден довод за допускане на решението до касационно обжалване. Обстоятелството, че с тази практика се третира факта, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на 4600лв. – съставляващи адвокатско възнаграждение, платено от тях в брой.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2712 от 29.12.2017 г. по гр.д. №2684/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Цюрих Ферзихерунге”АД, Република А. да заплати на Л. М. И. и Г. И. И. направените в касационното производство разноски в размер на 4600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: