О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 20.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 464 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. И. М. от [населено място] против въззивното определение от 20.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2065/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против определението от 23.05.2012 год. по гр. д. № 641/2012 год. на първоинстанционния Асеновградски районен съд, с което е прекратено производството по иска по чл. 40 ЗУЕС.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна. Подробни съображения са изложени относно липсата на проведено събрание на общото събрание на ЕС и нелигитимността на избраните управителни органи, а изтичането на срока, за който са били избрани е без значение за незаконосъобразността на избора им. Жалбоподателката сочи правния си интерес от предявяването на иска за отмяна на решението на ОС на ЕС с обстоятелството, че е собственик на обект в същата.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Жалбоподателката, в изпълнение указанията на въззивния съд, е представила изложение на касационните основания, в което е посочила това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на посочената съдебна практика. Налице е формално цитиране на закона, без обаче жалбоподателката да е формулирала конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалвания съдебен акт и който е обусловил направения от него извод. Същият е обоснован с изтичането на срока на избора на управителните органи от събранието от 15.10.2009 год. към момента на предявяването на иска за отмяна на решението на ОС за това, което изключва правния интерес на ищцата от предявяването на иска и обуславя недопустимостта на производството по делото. Изложените съображения на жалбоподателката в приложеното изложение са неотносими към предмета на настоящето производство относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като непосочването на правния въпрос от значение за извода за недопустимост на производството е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Същите касаят разглеждането на спора по същество, което е предпоставено от допускането на касационното обжалване. Независимо от липсата на посочен правен въпрос, цитираната съдебна практика е и неотносима към предмета на спора – в решението по гр. д. № 1260/2011 год. правният въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при констатирано от нея несъответствие между фактическите твърдения на ищеца и търсената защита, като макар и да е обсъждан въпросът за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, то е при конкретната хипотеза на предявен отрицателен иск за собственост и на второ място – произнасянето на въззивния съд в сега обжалваното определение не е в противоречие с приетото в цитираното решение, тъй като изводът за недопустимост на производството е обоснован с липсата на тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. Цитираното определение по гр. д. № 295/2011 год. на ВКС, първо г. о. е по чл. 288 ГПК и не представлява съдебна практика по смисъла на разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и не се обсъжда.
Поради това не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от К. И. М. от [населено място], със съдебен адрес адв. Л. П., частна касационна жалба против въззивното определение № 2321 от 20.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2065/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.