О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
[населено място], 22.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 955/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. Д. Б. срещу решение №187 от 24.06.2011г., постановено по в.гр.дело № 347/2011г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №97 от 17.02.2010г. по гр.дело № 2611/2010г. на Хасковския районен съд. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Позовава се на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация Т. И. Т. от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, за което не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба не са налице релевираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 782/2010г. въз основа на запис на заповед, издаден на 20.08.2007г. с издател Т. И. Т. – ответник по делото и поемател ищеца – касатор Е. Д. Б. за сумата от 17 000 лв. Ответникът в писмен отговор е направил възражение, че записа на заповед обезпечава каузална сделка между страните – изпълнение на поето по договор за наем на бар “Т.” задължение като наемател. В писмен отговор от 6.12.2010г. ищецът е пояснил, че вземането по записа на заповед е от каузална сделка – договор за заем.
Искът е отхвърлен като неоснователен от районния съд. За да потвърди обжалвания резултат, Хасковският окръжен съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за съществуването на заемно правоотношение, по повод на което е броена на ответника сумата от 17 000 лв. За логични и последователни са преценени свидетелските показания за възникнало между страните наемноправоотношение, като е направена връзка между датата на падежа на записа на заповед и датата на прекратяване на договора за наем, косвено потвърждаващо тезата на ответника за юридическия факт от който произтича вземането на ищеца. Прието е също, че вземането на наемодателя по договора за наем е погасено от наемателя.
Като се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, жалбоподателят поддържа, че “безспорно между страните е възникнало менителнично правоотношение по повод на процесния запис на заповед, която запис на заповед е без пороци и се приема безспорно от първоинстанционния съд, както и от въззивния. Противоречива е практиката на съдилищата, че да има една каузална сделка трябва да е налице договор за наем в писмена форма. На основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК свидетелски показания не се допускат при установяване на договори над 5000 лв. Събраните по делото доказателства освен, че са недопустими са и противоречиви”. С изложението е представено решение №666 от 6.12.2007г. по т.дело № 387/2007г. на Іт.о., в което е прието за недопустимо установяването на каузални отношения по договори с цена над 1000 лв., предвид забраната на чл.133, ал.1, б”в” ГПК отм. Ако се приеме, че е поставен въпрос: дали за доказването на каузалната сделка договорът за наем трябва да бъде в писмена форма и допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор с цена над 5000 лв., въпросите не са обуславящи, доколкото искът е отхвърлен за това, че ищецът не е доказал твърдението си, че вземането произтича от договор за заем, за обезпечение на което е издаден записа на заповед. Както е прието в представеното от касатора решение, на което не му противоречи въззивното решение, основанието за плащане по каузалната сделка не може да се извлече от ценната книга, поради абстрактния характер на сделката, материализирана в нея.
С оглед на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №187/24.06.2011г., постановено по в.гр.дело №347/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: