О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 23.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2101 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ ,.Агро – С. Д.“, [населено място], срещу Определение № 477 от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 308/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при PC Л. за вписване на анекс рег.№ 2841/30.03.2017г. към договор за аренда на земеделска земя с рег.№ 8694/02.12.2011г.. сключен между [фирма] като арендатор и С. Х. Х. и Д. И. С. като арендодатели.
Искането е за отмяна на определението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита извода на ОС, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите -съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.З ал.4 ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./, за противоречащ на указанията по т.6 от TP №7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване.
В изложението по чл.284 ал.З т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: ,3а да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представи пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства“. Позовава се на предпоставката на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК -противоречие с т.6 на TP 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и на цитирани определения на състави на ТК на ВКС.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписвания при PC Л., съставът на окръжния съд приел на първо място, че заявлението за вписване на анекс за продължаване на срока на по-рано вписан договор за аренда на земеделски земи е подадено от Х. М. Д., посочен като пълномощник на арендатора ЕТ ,.Агро – С. Д., но не е представено пълномощно, съгласно чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР, доказващо представителната власт на посоченото като пълномощник лице. Липсата на пълномощно е преценена като нередовност на заявлението, съставляваща самостоятелна пречка за извършване на заявеното вписване. Като втори отделен аргумент е обсъдено, че не е представено и пълномощното, по силата на което арендаторът е упълномощил представлявалото го при подписването на анекса лице да действа от негово име /пълномощното, с което едноличният търговец е упълномощил посочения в анекса негов представител С. Д. да действа от негово име/. Третият самостоятелен аргумент за потвърждаването на отказа за вписване е обоснован с изменението на чл.З, ал.4 ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./. Мотивирано е, че представеният за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда по същността си представлява нов договор за аренда поради уговорената в него промяна на срока и размера на арендното плащане, поради което цели заобикаляне на разпоредбата на чл.З ал.4 ЗАЗ, тъй като не е придружен с доказателства за квотите на арендодателите като наследници на общите наследодатели. Преценено е. че анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.“а“ от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните, поради което отказът за вписването му е законосъобразен.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от обстоятелството, че изводите на окръжния съд са обосновани с три самостоятелни правни аргумента, всеки един от които е обуславящ за крайния изход на производството. Потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка на представения за вписване анекс за съответствие с изискванията на чл.З, ал.4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр. 13/2017г. и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение, е в правомощията на съдията по вписвания, а и от други самостоятелни правни аргументи -нередовност на заявлението за вписване поради подаването му от пълномощник на арендатора без представяне на пълномощно по чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР. доказващо представителната власт, както и отсъствие на доказателства за представителната власт на пълномощника, подписал анекса от името на арендатора. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към тези самостоятелни и решаващи изводи на съда относно отсъствието на формални предпоставки за извършване на вписването, което е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол.
Мотивиран от горното. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 477 от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 308/2017г. на Окръжен съд Ловеч,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: