О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№511
София, 24.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 412 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбоподателят “Т” ЕАД – С. обжалва определение № 2141/10.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 1363/2010 г. на Софийски градски съд, А. отделение, трети състав, с което потвърдено определение от 20.10.09г. на СРС, 84 състав, постановено по ч.гр.дело №2125/2009г., с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли отмяна определението, като неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилно становището на СГС, че молбата за продължаване на срока не следва да бъде съобщавана на страната. В приложението към частната касационна жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал релевантния за крайния изход на делото процесуален въпрос, а излага общи съображения за производството по чл.288 ГПК и за предпоставките за селектиране на касационните жалби. Поддържа противоречие на определението СГС с друго определение на СГС 27.05.2009 г. по гр.д. № 1347/2008 г. на ВКС, ІІг.о. и на определение №205 от 11.05.2009г. по ч.гр.дело № 92/2009г. на ВКС , ІІ г.о.
Ответникът М. В. Н. от гр. С. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане преграждащо производството по делото и по отношение на нея, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение чл.280, ал.1 от ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І то.о. приема следното:
За да постанови обжалваният резултат, Софийски градски съд е приел, че за връчване на съобщения за актове постановени в заповедното производство се прилагат правилата на глава шеста от ГПК “ С. и призовки” и след като длъжникът по заповедното производство не е бил намерен на посочения в заявлението адрес, правилно СРС е разпоредил на жалбоподателя, да представи удостоверение за неговата адресна регистрация. Жалбоподателят е представил на съда справката за адресната регистрация на длъжника на 19.10.2009г., след като вече е бил изтекъл срокът за представянето му на 15.10.2009г. За да потвърди изводите на първоинстанционния съд за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, съдът е приел, че заявлението по което се образува заповедното производство представлява своеобразна искова молба , по арг. на чл.410, ал.2 ГПК и при констатирана нередовност по чл.411, ал.2 ГПК се прилагат правилата за връщане на нередовна исковата молба. Счетено е, че неоткриването на длъжника на адреса по заявлението разколебава процесуалната правосубектност на лицето, срещу което е издадена заповедта.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол поради отсъствието на двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Той не е формулирал релевантния за спора процесуалноправен въпрос, който се дефинира като такъв пряко свързан с решаващите изводи на съда и обуславящ постановения от него правен резултат. Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Касационният съд не е длъжен да и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК само да конкретизира, да уточни или да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретният случай, в приложението към частната касационна жалба, не е конкретизиран процесуалния въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за селектиране на касационните жалби, достатъчно основание да не се допусне до разглеждане по същество на частната касационна жалба. Тъй като касаторът не е формулирал релевантния за спора процесуалноправен или материалноправен въпрос, ВКС не може да взема становище дали същия противоречи на разрешения в определението на СГС правен въпрос.
С оглед на приетото, основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2141/10.02.2010 г., постановено по ч.т.д. №1363/2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: