2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
С., 24,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 410/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] / в несъстоятелност/- [населено място] срещу определение № 248 / без дата/ по т .д. 441/10г. на Софийски апелативен съд, с което е уважено искането на [фирма] по чл.192, ал.4 ГПК / отм./.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е присъдил сумата 5000лв. в полза на [фирма] – [населено място] на основание чл.192, ал.4 ГПК / отм./, като е приел, че са налице предпоставките на нормата за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските .
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд правилно е определил квалификацията на развилото се пред него производство по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ с оглед въззивното производство, което е било по реда на чл.196 ГПК / отм./.
Правно необосновано жалбоподателят счита, че постановеното определение е недопустимо като постановено извън срока по чл.192, ал.4 ГПК / отм./. Видно от молбата, с която е бил сезиран САС от [фирма] – [населено място], в канцеларията на съда е поставена дата – 16.09.2011г., а както сам жалбоподателят е отбелязал въззивното решение е влязло в сила на 30.09.2011г. т.е. молбата за допълване на решението в частта за разноските е постъпила в срок. Правно необосновано е разбирането на страната, че датата на постановяване на съдебният акт има относимост към спазване на преклузивния срок по чл.192, ал.4 ГПК / отм./, тъй като съдът не е постановил този акт по свой почин, а чрез сезиране от страна по спора, поради което за спазване на обсъждания срок единствено от значение е постъпването на сезиращата съдът молба. Правно необосновано е и оплакването, че съдът не е отчел основанието, посочено в сезиращата го молба. Определянето на правната квалификация на искането е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от сезиращата го молба. Дадените от страните правни квалификации не обвързват състава при произнасянето му. В случая, с оглед молбата на [фирма]- [населено място] ,съдът правилно е определил, че присъжда разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./.
Ирелевантен е довода на жалбоподателя, че не е бил представен списък на разноските по чл.80 ГПК.Както вече бе отбелязано вкл. и от него производството се е развило по реда на чл.192, ал.4 ГПК / отм./ , а този процесуален ред не предвижда норма аналогична на тази по чл.80 ГПК, поради което и посочените оплаквания са без правно значение за правилността на определението.
Изцяло в дискрецията на състава е преценката за фактическата и правна сложност като основание за определяне на дължимото юристконсултско възнаграждение. И тъй като страната не сочи доводи, свързани с определяне на дължимите разноски, нито обосновава техен конкретен размер, нито разглежда неправилността на приетото от въззивния съд в тази насока, то следва да се приеме, че постановения от Софийски апелативен съд, съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 по т .д. 441/10г. на Софийски апелативен съд, с което е уважено искането на [фирма] – [населено място] по чл.192, ал.4 ГПК / отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: