O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 26.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4006
/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2- ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9300/ 25.08.2017 г. на Р. М. Д., [населено място], чрез адв. Н. Г., срещу определение № 349 от 10.07.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 2166/2017 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба срещу определение № 87 от 13.02.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 72/2017 г. С последното апелативният съд е потвърдил разпореждане № 11085 от 23.12.2016 г. на Старозагорския окръжен съд като въззивна инстанция по гр.д. № 1211/ 2016 г. за връщане на касационна жалба вх. № 14358 от 25.11.2016 срещу постановеното по делото решение.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно заради допуснати от решаващия състав нарушения на процесуалните разпоредби в ГПК уреждащи триинстанционен, следователно и касационен, контрол върху преграждащите по- нататъшното развитие на производството определения. Поддържа се довод за лишаване на страната от достъп до правосъдие.
Писмен отговор в срока по чл.276, ал. 1 ГПК, чрез адв. М. К., е постъпил от насрещната страна „Ш.“ – ЕАД, [населено място], с който се оспорва жалбата по основателност.
Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт, постановен от съдебен състав на ВКС.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на апелативния съд за потвърждаване на разпореждане на окръжния съд за връщане на подадената касационна жалба срещу постановеното от последния въззивно решение, съставът на ВКС в атакуваното сега определение е приел, че според приложимата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК ( ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) определенията по ал.1 постановени от окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд , чието произнасяне е окончателно, а когато са постановени от апелативен съд – пред ВКС. Приел е, че по съдържание, и в двете хипотези на ал. 2, режимът на обжалване е един и същ – с проверката по същество за законосъобразност се изчерпва инстанционният контрол върху връщането на касационна жалба .
Изводите на състава на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 2166/2017 г. се споделят изцяло от настоящия състав.
Предмет на делото пред ВКС, IV- то г.о., по ч.гр.д. № 2166/2017 г. е била частна касационна жалба срещу определение на апелативен съд, с което последният, по частна жалба на страната, е потвърдил разпореждане на окръжния съд, като въззивна в производството по иска по чл. 225, ал. 3 КТ инстанция, за връщане на касационна жалба срещу постановеното от него въззивно решение.
С изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК чрез ЗИДГПК, публикуван в ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г., бе променена подсъдността по частни жалби срещу актовете на въззивната по съществото на исковия спор инстанция, с която се връщат, заради нередовност или просрочие, касационни или частни касационни жалби, насочени съответно срещу решения или определения, с които приключва производството на втора инстанция. Съгласно изменението, когато в рамките на исковото производство окръжният съд се явява втора инстанция, то актът с който този съд връща касационна жалба или частната касационна жалба, вместо пред ВКС вече подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Само когато апелативният действа като втора инстанция по основния спор, респективно връщането на касационната или частната касационна жалба е постановено от него като администриращ жалбите срещу собствените си актове съд, обжалването е пред ВКС като единствено възможен по – горестоящ съд. С други думи промени се само съдът, който разглежда частните жалби срещу актовете за връщане като тази, функционална по естеството си, подсъдност се подели между апелативните съдилища и Върховния касационен съд, с оглед разтоварване на последния, в зависимост от това кой съд се явява втора инстанция по съществото на основния исков спор- окръжен или апелативен, така администриращ жалбите срещу актовете, с които приключва производството пред него и с правомощия да върне жалбата на основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК. Преди изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК частните жалби срещу актовете за връщане, независимо от това дали постановени от апелативен или окръжен съд в качеството им на втора инстанция по делото, бяха от функционалната компетентност на ВКС. И преди, и след изменението обаче, актовете за връщане на жалба срещу въззивно решение или въззивно определение, подлежат на двуинстанционен контрол за законосъобразност, като актът по същество на втората (въззивна) по исковия спор инстанция е окончателен и изключен от обхвата от чл. 274, ал. 3, т. 1 или т. 2 ГПК. Промяната във функционалната подсъдност по частните жалби срещу актовете за връщане на касационни или частни касационни жалби чрез новата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК ( ДВ бр. 50/2015 г.) не налага ново и различно тълкуване на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, в смисъл възприемащо триинстанционен контрол за законосъобразност върху визираната категория преграждащи по естеството си съдебни актове.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 10.07.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. г. № 2166/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: