О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4367 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 382 от 19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 469 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение № 408 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 664 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.231, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на закона. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност, която се състои в несъобразяване с действителната воля на комисията за спиране на делото до постановяване на тълкувателно решение на ВКС по спорния въпрос относно вида на сроковете за извършване на проверката по ЗОПДНПИ/отм./. Посочва като основание за допускане на касационно обжалване и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Какви са критериите, формиращи преценката на съда за прекратяване на основание чл.231 от ГПК на производството по делото, спряно по взаимно съгласие на страните в случаите, когато никоя от страните не е поискала възобновяване на производството в предвидения шестмесечен срок?
2. Има ли правомощия първоинстанционният съд, прилагайки разпоредбата на чл.231 от ГПК, да разглежда всеки отделен случай според неговата специфика/например-при образувано дело по реда на ЗОПДНПИ/отм./, или във всички случаи може да прекрати делото без мотиви, когато никоя от страните не е поискала възобновяване на производството в предвидения шестмесечен срок?
Ответникът по частната жалба Г. С. В. счита, че не са налице предпоставките за допускане на определението до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Производството по делото е образувано по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против К. С. В., С. М. В., К. М. И. и Г. С. В. за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ В публичното съдебно заседание на 16.01.2019 г. представителят на комисията е заявил, че е съгласен и моли да бъде спряно производството по делото до изясняване на въпроса за характера на сроковете за извършване на проверката по закона. Пълномощниците на ответниците са изразили становище делото да бъде спряно по взаимно съгласие. Пазарджишкият окръжен съд е спрял делото по взаимно съгласие на страните и след изтичане на шестмесечния срок по чл.231 от ГПК е прекратил производството по делото с определение № 408 от 22.07.2019 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение, посочвайки, че законът не се интересува от мотивите на страните за спиране на делото. Достатъчно е, че страните са се съгласили делото да се спре и не са поискали възобновяване в срок. Това определение не е очевидно неправилно, понеже в мотивите му не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма, тъй като разпоредбата на чл.231 от ГПК не поставя като условие за прекратяване на делото зачитане на мотивите на страните за искането им за спиране по взаимно съгласие. Всъщност, ако е допуснато нарушение, състоящо се в несъобразяване с действителното искане на комисията за спиране на делото до постановяване на съответното тълкувателно решение, това е станало при постановяване на определението за спиране, а не при прекратяване на делото. Определението за спиране обаче не е било обжалвано и е произвело своето правно действие, състоящо се в правомощието на съда да прекрати делото, ако страните не поискат възобновяване в шестмесечен срок. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание очевидната неправилност на определението на Пловдивския апелативен съд.
Поставените от касатора въпроси не касаят приложението на нов закон, тъй като нормата на чл.231 от ГПК/ в сила от 1.03.2008 г./ възпроизвежда изцяло текста на чл.184, ал.1 от ГПК/отм./. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в специалния закон/ ЗОПДНПИ/отм./ не се съдържат особени правила за спиране и прекратяване, различаващи се от разпоредбите на ГПК. Следователно единственото изискване за прекратяване на делото на основание чл.231, ал.1 от ГПК е липсата на искане на страните за възобновяване на делото, без значение какви са били техните мотиви. Всъщност причината производството по делото да бъде прекратено е поведението на касатора. До изтичането на шестмесечния срок той е имал правото да поиска възобновяване, което не е сторил и затова следва да понесе процесуалните последици от своето бездействие/определение № 609 от 23.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 429/2012 г. на I ГО/. Ето защо по формулираните въпроси не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което касационно обжалване също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 382 от 19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 469 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение № 408 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 664 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.231, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: