О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 26.09.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1940/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. от [населено място] против разпореждане от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 4295/2016 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е върната частна касационна жалба вх. № 5605 от 29.05.2017 г., подадена от същото лице, срещу постановеното по това дело определение № 697 от 28.02.2017 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение от 14.06.2016 г. по гр. д. № 3285/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав за присъждане на разноски в полза на ответника по делото [фирма] (в ликвидация), [населено място].
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане с твърдението за незаконосъобразност на същото поради това, че: въззивният съд не му е връчил разпореждане № 131 от 08.06.2017 г. на ВКС, с което делото е върнато на въззивната инстанция с указания за преценка допустимостта на частната касационна жалба; не е съобразил, че в постановеното въззивно определение № 697 от 28.02.2017 г. изрично е посочено, че то подлежи на обжалване – извод, възприет и в разпореждането от 30.03.2017 г., с което въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовността на частната касационна жалба, като това разпореждане не е било отменено от него преди постановяване на последващото разпореждане от 14.06.2017 г. за връщане на частната касационна жалба; въззивният съд погрешно е преценил както цената на общо предявените искове, надхвърляща законовия минимум от 20 000 лв., така и вида на делото като търговско, а не гражданско.
В частната жалба е релевиран довод и за нищожност на обжалваното разпореждане, предвид разминаването в номера на върнатата частна касационна жалба – в него е посочен № 5605/29.05.2017 г., докато в разпореждането от 30.03.2017 г. е посочен № 5606/29.05.2017 г.
Освен това, частният жалбоподател е изложил оплаквания за неправилността на определение № 697 от 28.02.2017 г., които са ирелевантни за настоящото производство, доколкото не касаят обжалвания акт – разпореждането от 14.06.2017 г. за връщане на частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] (в ликвидация), [населено място] – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 02.08.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да върне частна касационна жалба вх. № 5605 от 29.05.2017г., съдията-докладчик, съобразявайки указанията в разпореждане № 131 от 08.06.2017 г. на ВКС във връзка с администрирането й, е преценил, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол, доколкото е постановено по дело, решението, по което не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК такива са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела и до 20 000 лв. – за търговските дела. В конкретния случай цената на предявения частичен иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от З. е 1000 лв., т. е. под установения в закона минимален размер както за гражданските, така и за търговските дела. Поради това неоснователно се явява оплакването на частния жалбоподател във връзка с преценката относно вида на делото и цената на предявения иск.
Ирелевантно за правилността на извършената от съдията-докладчик преценка е и обстоятелството, че не му е изпратен препис от разпореждането на ВКС, доколкото актът на касационната инстанция е адресиран до администриращия съд, а не до страната по делото.
Що се отнася до съдържащото се във въззивното определение указание, че подлежи на касационно обжалване, само по себе си, същото не поражда правото на касационен контрол и не препятства последваща преценка, че такъв контрол е недопустим.
На последно място, без значение за валидността на атакуваното разпореждане е допуснатата в разпореждането от 30.03.2017 г. техническа грешка при изписване номера на подадената частна касационна жалба.
Поради изложените съображения, подадената от А. Ч. частна жалба е неоснователна.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива за настоящото производство. Заплатеният от същия адвокатски хонорар за първоинстанционното производство не представлява разноски и за производството по настоящата частна жалба.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 4295/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: