4
определение по гр.д.№ 2616 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 27.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2616 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Н. и Х. П. Б. против решение № II-20 от 24.03.2016 г. по в.гр.д.№ 1584 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърденото решение № 111 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 81 от 2015 г. на Районен съд-Поморие за отхвърляне на предявения от Т. П. Н. и Х. П. Б. срещу Л. Л. Н. иск с правно основание чл.42, б.“б“ от Закона за наследството за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 31.07.2004 г. от А. П. Г., починала на 17.09.2014 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроиводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на решението с посочена от касаторките практика на ВКС /т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 417 от 06.06.2005 г. по гр.д. № 90 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 211 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 388 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. / по следните правни въпроси:
1. Може ли на основата на заключения на експерти по единичните експертизи, които поотделно са разполагали с технически средства от по-ниско ниво за изследване на предложения текст и подпис на саморъчното завещание в сравнение с техническите средства, използвани от експертите на тройната експертиза, разполагащи с апаратура на най-високо ниво и с много по-висок потенциал, и само на основание, че самата завещателка е присъствала на предаване на завещанието за съхранение на нотариус, решаващият съд да приеме, че авторството на саморъчното завещание е доказано ? Приемайки това, съдът не допуска ли грешка при формиране на вътрешното си убеждение поради нарушение на логическите, опитните и научните правила и за изграждане на крайните си изводи ?
2. Когато по делото са събрани противоречиви доказателства за установяване автентичността на саморъчното завещание, предмет на спора, проведено ли е пълно доказване и може ли да се приеме, че е доказана истинността на саморъчното завещание ?
3. Когато има частични съвпадения от ръкописния текст на еднакви елементи, констатирани от различните експертизи, решаващият съд може ли да ги приеме и да ги тълкува в полза на страната, ползваща саморъчното завещание или следва да ги обсъди заедно и с научните съображения на назначените експерти ?
В писмен отговор от 09.06.2016 г. ответникът по жалбата Л. Л. Н. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.42, б.“б“ от Закона за наследството, въззивният съд е приел, че саморъчното завещание на А. П. Г. от 31.07.2004 г. е било написано и подписано от Г.. Съдът е кредитирал заключенията на единичните експертизи за сметка на заключението на тройната експертиза, като е приел, че разликата в частните признаци на почерка на завещателката /ъгловатост и изкривяване на някои елементи на буквите/ и по-бавния темп на изписване на завещанието се дължат на вариантност и на влошеното здравословно състояние на завещателката, а не на имитация на почерка й. Съдът се е мотивирал защо, въпреки използвания от тройната експертиза уред на по-високо техническо ниво от използваните от единичните експертизи уреди, кредитира заключенията на единичните експертизи, а не заключението на тройната експертиза: защото изполваният от тройната експертиза уред на по-високо техническо ниво, чрез който се прави изследване на документа с инфрачервени и ултравиолетови филтри във видимата и невидимата част от спектъра и в условията на косо падащо осветление, би могъл да установи само техническа подправка на документа, каквато в процесния случай не е установена. Установени били различия в общите и частни признаци на почерка и подписа на завещателката, за установяване на които единичните и тройната експертиза са използвали уреди на едно и също технологично ниво. При решаване на въпроса са автентичността на завещанието от 31.07.2004 г. съдът е взел предвид и безспорно доказаните по делото обстоятелства, че оспорваното завещание е било предадено за съхранение на нотариус именно от завещателката А. Г. и че завещателката е заявила на нотариуса, че лично тя е написала и подписала това завещание. Счел е за житейски нелогично и неправдоподобно завещанието да е написано и подписано от трето лице и то при полагане на усилия за наподобяване почерка на завещателката до степен на имитация и същевременно това завещание да е било предадено на нотариуса лично от завещателката.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторките практика на ВКС:
1. В т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушение на логически, опитни или научни правила представляват нарушение на съществени процесуални правила на ГПК. Това е напълно неотносимо към обжалваното въззивно решение, в което не е прието, че има допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда или нарушение на логически, опитни или научни правила. Твърденията на касаторките за направени такива грешки и нарушения от въззивния съд представляват твърдения на неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по допускане на касационното обжалване.
2. В решение № 417 от 06.06.2005 г. по гр.д.№ 90 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че вероятността текстът на саморъчното завещание да е написан от завещателя не е достатъчна, за да се приеме, че е доказана истинността на завещанието. Тя не изключва вероятността и за неистинността му. При такава хипотеза не е налице пълно доказване на факта, че завещанието е написано саморъчно от завещателя. Това решение на ВКС също е напълно неотносимо към настоящото дело, по което нито една от експертизите не е дала заключение, че е само вероятно завещанието да е написано и подписано от завещателката. Двете единични експертизи на в.л.Х. Д. и в.л.Щ. Н. са категорични, че завещанието от 31.07.2014 г. е написано и подписано от А. Г., а тройната експертиза е категорична за обратно- че завещанието не е написано и подписано от Г.. При такива противоречащи си заключения въззивният съд е бил компетентен да кредитира това от тях, което счете за по-обосновано от научна гледна точка и което не противоречи на останалите събрани по делото доказателства.
3. В решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 352 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че без правно значение за действителността на завещанието е дали и кога същото е предадено за пазене. Предвидената възможност в чл.25, ал.2 ЗН завещанието да се остави за пазене при нотариус, който да състави протокол затова и този протокол да се подпише от лицето, донесло завещанието, са дейности, които са неотносими към преценката за действителност на завещателното разпореждане. В обжалваното решение не е прието нещо различно: съдът е достигнал до извод, че оспорваното завещание е написано и подписано от завещателката, не въз основа на това кое лице е предало завещанието за пазене на нотариуса, а въз основа на заключенията на единичните експертизи, като изрично е изложил съображения защо възприема за правилни и кредитира именно тези заключения.
4. В решение № 211 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 388 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че когато има частични съвпадения от ръкописния текст на еднакви елементи, констатирани от различните експертизи, решаващият съд следва да ги обсъди заедно и със научните съображения на назначените експерти. Обжалваното решение не противоречи на приетото в това решение на ВКС, тъй като в него въззивният съд е взел предвид съображенията на вещите лица в техните заключения и подробно се е мотивирал защо приема и кредитира заключенията на единичните експертизи, че разликата в частните признаци на почерка на завещателката и по-бавния темп на изписване на завещанието се дължи на вариантност и на влошеното здравословно състояние на завещателката, а не на имитация на нейния почерк, поради което не налагат извод за неавтентичност на оспорваното завещание.
Поради всичко гореизложено не са налице посочените от касаторките основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторките дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по делото направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-20 от 24.03.2016 г. по в.гр.д.№ 1584 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Т. П. Н. и Х. П. Б. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.6, чрез адв.С. Б., да заплатят на Л. Л. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.ляв, чрез адв.А. Х., на основание чл.78 ГПК сумата 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.