2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
С., 04.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1442/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място] против въззивно решение от 10.11.2010 г. по гр. дело № 6367/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 08.04.2010 г. по гр. дело № 954/2010 г. на Софийски районен съд и е признато за незаконно уволнението на Т. П. К. извършено със заповед № 10256 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция „Митници” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „младши митнически специалист” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3669,60 лв. за времето 07.01.2010г. – 07.07.2010 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – допустимо ли е решаващият съд да преценява целесъобразността на разработените от работодателя критерии за подбор или ролята на съда е единствено в контрола върху спазването на разработените правила, както и може ли съдът да извършва контрол върху преценката на работодателя за професионалните качества, квалификацията и резултатите от извършваната от служителите работа при подбора; може ли съдът да приеме за доказан иска по чл. 225, ал. 1 КТ само въз основа на представената трудова книжка от работника или служителя и следва ли Агенция „Митници” да заплаща държавни такси по трудовите дела при образуването им и обжалването на съдебните решение. Представена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 329 КТ, както и съдебни решения на Софийски градски съд по идентични казуси, по които исковете са отхвърлени, без доказателства да са влезли в сила, чрез които жалбоподателят обоснова приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Т. П. К. в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос по приложението на чл. 329 КТ е с оглед приетото, като основание за уважаване на исковете, че работодателят е извършил подбора преди да е било утвърдено новото щатно разписание, макар към момента на издаване на заповедта, респ. връчването й на страната, съкращението да е било факт, което според съда опорочавало подбора. Прието е още, че работодателят не е извършил обективна оценка за работата на ищеца, т. е. съдът е упражнил съдебен контрол върху преценката на работодателя за притежаваната от ищеца квалификация и ниво на изпълняваната работа само въз основа на приетите критерии, като в решението е оспорена обективността на критерия „дисциплинарно минало на служителя”.
По правният въпрос допустимо ли е решаващият съд да преценява целесъобразността на разработените от работодателя критерии за подбор и може ли съдът да извършва контрол върху преценката на работодателя за професионалните качества, квалификацията и резултатите от извършваната от служителите работа при подбора отговор е даден с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата.
С обжалваното решение съдът е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителната съдебна практика. Когато при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подбора стана част от правото на уволнение, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Доколко изводите на съда за липса на обективност на дадената оценка за работата на ищеца по критерия „оценка по Кодекса за поведение на митническия служител”, съпоставен с критерия оценка за дисциплинарното му минало, и как това се е отразило на сбора на общата оценка (ищецът е получил ниски оценки по показателите „образователна степен”, „допълнителна квалификация свързана със заеманата длъжност” и „общ трудов стаж”, които фактически са довели до намаляване на сбора на общата оценка) е въпрос на обоснованост на съдебното решение, който не може да бъде разгледан в производството по допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, което изключва допускането на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За пълнота следва да се посочи (в изложението в тази насока няма поставен правен въпрос), че приетото от съда, че подборът е опорочен, тъй като е извършен преди решението за реално съкращаване на щата, т. е. преди утвърждаване на новото щатно разписание, влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК със съдебни решения по гр. дело № 1298/2011 г., четвърто г. о. и гр. дело № 1464/2009г., четвърто г. о., в които е прието, че правото или задължението за подбор следва да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право за прекратяване на трудовото правоотношение с едностранно изявление, т. е. меродавно е съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и проведен по критериите на чл. 329 КТ подбор към момента на уволнението. Неформалният акт на подбор не се свързва по необходимост с наличието на утвърдено ново щатно разписание предвиждащо съкращаване на щата, затова когато подборът е проведен известно време преди уволнението – между акта на подбор и момента на прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно да е изтекъл разумен срок за законността на уволнението.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване й по правния въпрос – може ли съдът да приеме за доказан иска по чл. 225, ал. 1 КТ само въз основа на представената трудова книжка от работника или служителя. Прието с обжалваното решение не влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК, според която в доказателствена тежест на уволнения работник или служител е да установи, че през процесният период е останал без работа и годно доказателствено средство за това е трудовата книжка като официален документ удостоверяващ времето, през което работникът или служителят е полагал труд по трудово правоотношение – решение по гр. дело № 3164/2008 г. ВКС, второ г. о. и решение по гр. дело № 5401/2008г. ВКС, първо г. о.
Въпросът дължи ли Агенция „Митници” заплащане на държавни такси по трудовите дела при тяхното образуване и обжалването на съдебните решение има отношение към определение от 16.02.2011 г. по гр. дело № 6367/2010 г. на СГС, което е предмет на частна жалба вх. № 23421/17.03.2011 г. и следва да се разгледа в отделно производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.11.2010 г. по гр. дело № 6367/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ