О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 535 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. С. Н. ЕГН: **********, приподписана от процесуалния му пълномощник адв. И от САК, срещу определение № 45 от 25.03.2010 г. по гр.дело №69/2010г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане№196/ 24.02.2010г. на ОС-Бургас , В ЧАСТТА , с което е постановен отказ да бъде освободен същия в качеството му на ищец от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава разпореждане№196/ 24.02.2010г. на ОС-Бургас , В ЧАСТТА за постановения отказ да бъде освободен същия в качеството му на ищец от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК по двата обективносъединени иска за нищожност, поради симулация на договор за кредит и договор за покупко-продажба на недвижим имот , въззивният съд се ръководил от наличието на визираните в чл. 83 ал.2 ГПК критерии и е направил извода, че няма основание за освобождаване от държавна такса. Същият е констатирал в мотивите на въззивния акт, че ищецът притежава МПС:„О” и целия капитал на ЕООД, за което не се доказва липсата на печалба за предходната година, а освен това ищецът не е семеен и няма деца, в работоспособна възраст е и с нормално здравословно състояние.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, според формулировката от страна на жалбоподателя в изложението на основанията за допускане да касация е, как се преценява ищецът-молител има ли достатъчно средства да заплати държавната такса по конкретните искове и дали следва да се отчете и конкретния размер насъщата. Останалите въпроси по т.3, 4,5,6 и от изложението на основанието за допускане до касация не представляват правни такива от значение за изхода по спора, доколкото не обосновават крайните правни изводи на съда по приложението на закона-чл.83 ал.2 ГПК, а по скоро съдържат правни твърдения от страна на жалбоподателя-касатор извън приложението на конкретната правна норма в цитираната разпоредба.
Съгласно изричната и недвусмислена законова разпоредба на чл.83 ал.2 от ГПК са изброени основните критерии, по които съдът извършва преценка за наличието на достатъчно средства за заплащане на дължимата от ищеца държавна такса. Видно от мотивите на обжалваното разпореждане изложени по-горе, въззивният съд е взел в предвид всеки един от тях при преценка на основанията за освобождаване от държавна такса. Фактът, че в мотивите си липсва изрично споменаване на конкретния размер на дължимата държавна такса не означава, че същият не е взет при преценката на основанията за освобождаване от държавна такса.
Посочените и приложени от страна на жалбоподателя определения на ВКС по конкретни дела не обосновават наличие на противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, било то тази от категорията на т.1 от ал.1 на чл.280 от ГПК, било то от тази по т.2, доколкото в тях е дадено същото разрешение относно въпроса за критериите, от които се ръководи съдът при произнасяне по молба по чл.83 ал.2 ГПК. Различните крайни правни изводи по конкретните дела не сочат различни отговори на въпроса за прилагането на основанията по чл.283 ал.2 от ГПК, а са следствие от различните фактически констатации на съдебните състави по съответните спорове. От това следва и че не е налице и необходимост от тълкуване на ясната разпоредба на чл.83 ал.2 от ГПК , по която е безпротиворечива и трайна съдебната практика, поради което не е налице и последното твърдяно от касатора основание за допускане до касация по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК: въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото не се обосновава, нито една от така визираните две кумулативни предпоставки за това..
От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 45 от 25.03.2010 г. по гр.дело №69/2010г. на Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.