Определение №511 от по гр. дело №1934/1934 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 511
 
София, 11.06.2010 година
 
 
  
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                              
                                                             
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1934/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Л. Ф. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 261 от 14.07.2009г. по гр.д. № 4*9г.
Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284ал.3 ГПК.
Русенският окръжен съд при условията на чл.208 ал.1 ГПК е потвърдил решението на Районния съд гр. Б. по гр.д. № 301/2007г. , с което е отхвърлен иска на И. Л. Ф. против Г. С. Г. за премахване на основание чл.109 ЗС съоръженията между сградите в урегулиран поземлен имот ХІІ-887 кв.73 по плана на гр. Две могили, Р. област и да освободи от свои вещи от помещенията в сградата, собственост на ищеца.
В изложението за допускане на касационното обжаване е посочено, че съдът се е произнесъл по тълкуването на чл.109 ЗС като решението противоречи на практиката на ВКС, тъй като искът е отхвърлен, макар да е доказано нарушение на правото на собственост на ищеца.
Въпросът, който е стоял за разглеждане от въззивния съд като решаващ за изхода на делото не е свързан с установяване на нарушение на собствеността, а с необходимостта исканата по реда на чл.109 ЗС защита да е адекватна на характера и интензитета на действията, създаващи пречки за пълноценното упражняване на правомощията на собственика. В случая е установено, че не самата врата, съществуваща от години препятства достъпа до жилището на ищеца, а предприетите действия от ответника за заключването й чрез поставяне на резе от вътрешната й страна. Същевременно ответникът е изразил съгласие да бъде поставена двустранно заключваща се брава и това е мотивирало съда да приеме за несъответно на нарушението искането за премахване на цялата врата вместо за преустановяване на действията, създаващи пречки за преминаването на ищеца през нея. Ето защо неоснователно се поддържа от касатора, че решението противоречи на константната практика на ВКС. Действително в нея, включително и в принципното ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК се приема, че искът по чл.109 ЗС дава защита на собственика срещу всяко пряко или косвено въздействие, или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи за пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В случая не е отречено правото на негаторна защита на ищеца, а само вида на защитата преценена от гледна точка на конкретното противоправното поведение на ответника. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 261 от 14.07.2009г. по гр.д. № 467/2009г.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top