О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 26.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 266/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. И. У. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 343 от 19.01.2009 год. срещу въззивното решение № 283 от 05.12.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 32 от 23.04.2007 год. по гр.дело № 2407/2005 год. на Сливенския районен съд и е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.109 ЗС срещу Г. К. Н. И. , С. К. Н. и Й. С. Н. за преустановяване на неоснователи действия – работа на трета нощна смяна в плетачно-шивашка работилница, построена в ПИ № 2* м.”Д”, землището на гр. С., с които му пречат да упражнява правото си на собственост на ПИ № 2* в същата местност. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на Върховния съд и решение № 1* от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ІV г.о. на Върховния съд.
Ответниците по касация не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли негаторния иск, въззивният съд се е позовал на заключението на арх. Радосвета И. К. и инж. С/с.з. на 19.01.2007 год. по гр.дело № 2407/2005 год. на СлРС/, съгласно което при съгласуването на терена на обект „Вилна сграда с плетачно-шивашка работилница” са били спазени изискванията на Наредба № 7 на МЗ за здравна защита на селищната среда, а екологичната експертиза, изискана от РИОКОЗ-гр. Сливен доказвала, че при експлоатацията на обекта не се отделят вредности над допустимите санитарно-хигиенни норми в околната жилищна среда. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Радка А. П. /л.68-73 от делото в СлОС/ въззивният съд приел, че съгласно измерванията, извършени от експерта, нивото на излъчвания от машините и съоръженията на шивашко-плетачната работилница шум пред прозорците на спалните и в спалните на вилната сграда на ищеца/касатор/, не превишава допустимите стойности, регламентирани в Наредба № 6 на МЗ и МОСВ /ДВ, бр.58 от 2006 год./. От заключението е видно, че вещото лице П. е извършило най-напред измерване на нивото на шум при спрени машини в 22.00 часа на 21.10.2008 год., а след 23.00 часа – на еквивалентното ниво на шум при работещи машини, аспирация, бобинарка и компресор /срвн. протоколите на л.л.71 и 72/.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Негаторният иск по чл.109 ЗС предоставя възможност на собственика да търси съдебна защита срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява притежаваното от него абсолютно вещно право. Ищецът обаче носи доказателствената тежест да установи по какъв начин действието или бездействието на ответника му пречи на упражняването на правото на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпцията, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на правото на собственост.
Очевидно е различието и с хипотезата, предмет на решение № 1* от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ВС, ІV г.о., в което са изложени редица съображения, от които е видно, че застрояването на самата дворищно-регулационна линия е довело до конкретни пречки, ограничаващи безпрепятственото ползване на съседното дворно място: ответниците ще преминават по стълбището с височина над оградата в непосредствена близост с тази сграда, ще ползват терасата, също изградена на височина над допустимата.
В този смисъл, приетото от въззивния съд, че самият факт на осъществявана от ответниците стопанска дейност през нощта не засяга правната сфера на ищеца/касатор/, не противоречи на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.109 ЗС, илюстрирана с тълкувателното решение № 31/1984 год. на ОСГК и решение № 1* от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ІV г.о. на Върховния съд и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 05.12.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год. на Сливенския окръжен съд по жалба вх. № 343 от 19.01.2009 год., подадена от Д. И. У. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: