Определение №511 от по гр. дело №279/279 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                               
 
 
№  511
 
гр.София,  11.05.2010г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  трети май, две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                                                                   
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                 СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
                                                                           
               
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 279 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.11.2009г. по гр.д. № 456 / 2009г., с което Бургаски ОС е уважил предявените от К. Г. Т. искове срещу СОУ “Е” Б. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – СОУ “Е” Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил съдебното решение от 30.06.2009г. и от 30.07.2009г. по гр.д. №4822/2008г. на Бургаски РС, е уважил предявените от К. Г. искове срещу СОУ “Е”- Б. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът, като е установил, че ищцата е заемала длъжност “учител начален етап”, е отменил Заповед №128/02.12.2008г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1т.2 КТ. Прието е, че същата е била член на синдиката на българските учители и е уволнена без да е взето предварително писмено съгласие от синдиката, поради което прилагайки разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ съдът е признал уволнението за незаконно. Съдът е изложил съображения, за това че уволнението е незаконно, тъй като прекратяването на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата е извършено при несъобразяване с разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ за предварителната защита на служителя.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси – за последиците от липсата на отговор на синдикалната организация при искане на съгласие за прекратяване на трудовия договор, както и за законността на уволнението при липса на същия, които въпроси са от значене за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправни въпроси, а именно относно последиците от липсата на отговор на синдикалната организация при искане на съгласие за прекратяване на трудовия договор, както и за законността на уволнението при липса на същия, но не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона по тези въпроси и те не са от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на синдикалната организация и такова разрешение или съгласие не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). Такъв е конкретният случай. По императивен начин закрилата е предвидена при определени основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител. При тази преценка е възможно той да отчете само своите работодателски интереси и да не вземе под внимание специфичното положение и социалната уязвимост, в които се намират изчерпателно посочените в закона категории работници, поради което е предвидена и императивната предварителна закрила в чл.333, ал.4 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК на решение от 18.11.2009г. по гр.д. № 456 / 2009г. на Бургаски ОС по жалба на СОУ „Е”- Б.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top