О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 205 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от страните по облигационния спор, предмет на решение № 259 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 1. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1570/07 г., с което изцяло е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-6, от 7.ІV.2008 г. по гр. д. № 1572/06 г.: за осъждането на Националното б. на б. автомобилни застрахователи – София да заплати на всяко от четирите физически лица-ищци по 60 000 лв. – като обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 20.ІХ.2003 г. смърт на общия им наследодател К, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на събитието и до тяхното окончателно изплащане, като за разликата до пълния размер от по 150 000 лв. на всяка една от претенциите, всички те са били отхвърлени – като неоснователни и недоказани.
Касационната жалба на ищците В, Л. , К. и В. К. – 4-мата от гр. И., е срещу отхвърлителната част на това въззивно решение, като в нея се излагат оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Независимо от последния довод обаче, четиримата жалбоподатели претендират касирането му в атакуваната от тях негова част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете им срещу Националното б. на б. автомобилни застрахователи да бъдат уважени в предявените им размери, ведно с присъждане на законна лихва и разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите К. изтъкват наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, с довод, че като е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за неимуществените им вреди в по-нисък размер от действително дължимото им, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за справедливостта – като критерий при репарирането на вреди с изцяло морален характер, в противоречие с практиката на ВКС: Р. № 116/17.ІІІ.2006 г. на ІІ-ро т.о., постановено по т.д. № 669/05 г. Отделно от това същият въпрос – за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД, имал значение и развитие на правото, понеже действащият понастоящем К. за застраховането провеждал изискването размерите на присъжданите от б. съдилища застрахователни обезщетения да се приближават до тези, „присъждани в страните-членки на ЕК”, т.е. налице била и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Съответно касационната жалба на ответното Н. б. на б. автомобилни застрахователи-София е срещу осъдителната част на постановеното от САС решение, като в тази насока се твърди, че то е неправилно – поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отменяването му в атакуваната част и последващо постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на К. да се отхвърлят изцяло – като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор се позовава бланкетно на едновременното наличие и на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че САС се е произнесъл по материалноправния въпрос за неприложимостта на НЗЗ /отм./ – като влизаща в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а именно ТЗ и ЗЗ /отм./, което характеризирало този „материалноправен” въпрос като релевантен не само за точното прилагане на закона, но и от значение за развитие на правото. Противоречиво, според този касатор-ответник, бил решаван от съдилищата в Републиката и материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като в тази връзка се цитират „редица съдебни решения, постановени по аналогични казуси” от различни по степен съдилища, вкл. Р. № 505/21.VІІ.2004 г. по н.о.х.д. № 86/04 г. по описа на ВКС, НК, ІІ-ро н.о.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното пр-во пред САС, тези две касационни жалби ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
С. , че нито една от тях не обосновава приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищците В, Л. , К. и В. К. :
Р. от касаторите-ищци нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – като касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, не може никога да представлява „произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС” и аргумент за това е проведеното от законодателя стриктно разграничаване между основания за касиране на въззивно решение, от една страна, от основания за допустимост на касационното обжалване – от друга. Меродавно в случая е съответствието на въззивното решение в атакуваната от К. негова осъдителна част с приложимия специален материален закон /ЗЗ-отм./, който е бил в сила към датата на настъпване на релевантното за случая ПТП /20.ІХ.2003 г./, а не с постановки и принципи на сега действащия К. за застраховането, който е в сила от 1.І.2006 г. Недопустимо е поради това превратно тълкуване на смисъла на чл. 52 ЗЗД в светлината на последвалото случая развитие на обективното застрахователно право – при общоизвестния /и затова неподлежащ на доказване/ факт, че макар и нараснал, жизненият стандарт в страната ни е най-ниският в сравнение с този във всяка от останалите 26 страни-членки на ЕС. Следователно критерият за справедливост, към който препраща нормата на чл. 52 ЗЗД, не може произволно да бъде изкористяван: като за процесния случай, отнасящ се за 2003 г., бъде присъдено – „по съображение за справедливост” – обезщетение, което да е адекватно на икономическата обстановка в наши дни. В заключение, соченото в изложението на касаторите Р. № 116/17.ІІІ.2006 г. на ВКС, ІІ-ро т.о., постановено по т.д. № 669/06 г., което се отнася до обезщетяване неимуществени вреди на преживяла съпруга и две дъщери от загубата на техния съпруг и баща при ПТП, настъпило на 10. ХІ.2000 г., касае друг, конкретен случай, в който различни факти са били релевантни за изясняване на спора по делото, като напр. обореното в течение на процеса съмнение, че загиналият е същевременно и виновният за настъпването на това ПТП водач, обстоятелствата около мъчителната му гибел при падането на автомобила в пропаст и ред други факти. Затова цитираното решение не обосновава извод, че при съобразяване на критерия за справедливост на обезщетенията, дължими при репариране на морални по естеството си вреди, САС в обжалваното свое решение се е произнесъл – точно по този материалноправен въпрос – в противоречие с практиката на ВКС, Н. , обжалваното въззивно решение – в неговата атакувана от К. отхвърлителна част, е напълно съзвучно със задължителната за съдилищата в Републиката практика на ВКС, изразена в постановките по т. 8 на ППВС № 4/1968 г.
2. По касационната жалба на ответното Н. б. на б. автомобилни застрахователи:
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /в редакцията му към ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г./, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, „правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Затова в насока обосноваване приложно поле на касационното обжалване е правно несъстоятелна тезата на този касатор, че неприлагането на нормативен акт поради противоречието му с други нормативни актове от по-висока степен било материалноправен въпрос, релевантен както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото въобще. Конкретната преценка на решаващия съд относно това кой е приложимия за разрешаване на случая закон /в широкия смисъл на това понятие/, характеризира неговият акт по съществото на спора като законосъобразен или постановен „в нарушение на закона” – отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, но не и предпоставка по смисъла на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, що се отнася до повторно релевираният и от този касатор-ответник материалноправен въпрос: за справедливостта, като материалноправен въпрос „по чл. 52 ЗЗД”, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, ще следва да се отбележи, че той в изложението на Националното б. на б. автомобилни застрахователи се поставя чисто хипотетично: при базисната защитна теза в процеса на това сдружение с нестопанска цел, че на 4-мата ищци не се дължи нищо. Докато критерият по чл. 52 ЗЗД има приложение само когато някакво обезщетение за неимуществени вреди все пак се дължи и точно затова конкретният му размер се определя от решаващия съд „по справедливост”. При тази констатация се налага извод, че цитираните в изложението решения „по аналогични казуси” се явяват неотносими към оплакването в касационната жалба на Б. , че в конкретния случай липсвало основание ищците В, Л. , К. и В. К. от гр. И. да бъдат обезщетявани.
С оглед всичко изложено не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното от страните по облигационния спор въззивно решение, постановено по САС, ГК, 1-ви с-в на 1. ХІІ.2008 г. по гр. д. № 1570/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в от 1. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1570/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 205 по описа за 2009 г.