О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
Гр. София, 03.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия 2-ро отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 883/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. А. гр. П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 199/21.07.2009 год. постановено по гр.д. № 444/2009 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 115/16.03.2009 г. по гр.д. № 503/2008 г. с което е уважен предявеният от „Н” А. гр. П. иск по чл.55 ал.1 ЗЗД и е осъден ответникът-касатор да възстанови на ищеца сумата 5353.96 лева представляваща получена без правно основание такса „мрежа” по фактура № 0021348015/29.02.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, превратно е тълкувал фактите по делото и съдържанието на представеното Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДЕКВР, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навежда доводи, че ищецът дължи начислената такса, тъй като не е пряко присъединен клиент към електропреносната мрежа , а е ползувал разпределително съоръжение, което е собственост на трето лице.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Излага становище, че по конкретното дело въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: следва ли потребител на ел.енергия, който е присъединен директно към подстанция, но чрез електропроводи, които не са негова собственост да бъде освободен от заплащане на такса за пренос на ел.енергия. Поддържа, че посоченият правен въпрос е от особено важно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни доводи в тези насока.
Ответникът по касационната жалба „Н” А. гр. П. не изразява становище по наведеното основание за допускане на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната и редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да възстанови на ищеца сумата предмет на процесната фактура представляваща недължимо начислена такса „мрежа” за пренос на електроенергия до крайния потребител. Този извод е обоснован с конкретните данни по делото и по-точно начинът на присъединяване на съоръженията на ищеца към енергийната система. От събраните доказателства се установява, че ищецът е потребител на ел.енергия със средно напрежение присъединен с електропроводи директно към подстанция „Ф”, която е собственост на НЕК, а захранващите кабели със същото напрежение са собственост на „М” А. , на когото ищецът е заплащал наем за ползуването им. При тези фактически данни е направен извода, че ищецът дължи на разпределителното предприятие само цена за достъп, но не и такса за пренос, тъй като ответникът не търпи разходи по преноса на електроенергия до обектите на този конкретен потребител, в който смисъл е и решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР.
При тези фактически данни поставеният от касатора въпрос от който зависи изхода на спора е следва ли да бъде освободен от такса за пренос на ел.енергия потребител, който е присъединен директно към подстанция на НЕК /където е измерена потребенета ел.енергия/, но чрез електропроводи, които не са негова собственост. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към уеднаквяване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Що се касае до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 199/21.07.2009 г. постановено по гр.д. № 444/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: