ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. София, 10.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1801/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Д. М. Д. в качеството му на [фирма]-гр.София срещу решение №1963 от 06.12.2012 по в. гр.д. № 1268/2012 на САС, В ЧАСТТА , с която е потвърдено първоинстанцинното решение № 426 от 21.04.2011 по т.д. 1181/2008 на СГС, VІ-7 състав , В ЧАСТТА с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]-с.Сомовит, обл.П. на основание чл. 92 ЗЗД сумите от: 4 106,90 лева неустойка за забава на изпълнение на задълженията му по договор за изработка на арматурна заготовка сключен между страните на 14.02.2006 г. за периода 13.07.2006 г.-25.04.2008 г., 31 191,98 левеа –неустойка за забава изпълнението по договор за доставка на теракот и фаянс от 16.06.2006 г. за периода 19.07.2006 г. до 25.04.2006 г., 79 373,71 лева-неустойка за забава изпълнението по договор за доставка на арматурна заготовка от 21.03.2007 г. за периода: 15.07.2007 г. до 25.04.2008 г. , както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден касаторът да заплати на ищеца сумата от 107 790 лева на основание чл.55ал.1, предл.3 ЗЗД –връщане на даденото с оглед отпаднало основание-развален договор за извършване на строително-монтажни работи,ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ в съда-12.05.2008 г. до окончателното плащане.
В жалбата се развиват доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на исковете .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който обосновава липса на основания за допускане до касация и за касиране на въззивното решение в обжалваната част .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел по четирите иска основани на правоотношенията между страните възникнали въз основа на четирите договора съответно следното:
По договор за изработка на арматурна заготовка сключен между страните на 14.02.2006 г. ищецът е възложил на ответника да изготви и достави арматурна заготовка при цени и условия уговорени в него срещу задължението на ответника да му заплати договорената цена: една част авансово т.е. в тридневен срок от всяка една заявка, а остатъка- в тридневен срок от получаването на заявеното количество арматурни заготовки от страна на самия възложител-ответника по делото. По изрична уговорка в самия договор страните приемат, че в него се съдържат общите условия,приложими за всяка доставка извършена по времена на неговото действие. От съдържанието на клаузата, предвиждаща, че при промяна цената страните могат да инициират преговори и да предоговорят същата и с оглед характера на самия договор като определящ общите условия за всяка доставка и действащ по време на самите доставки, съдът е заключил, че разликата в последната, която се установява в издадените отделни фактури за всяка доставка и договорената в самия договор, не води до извода, че изпълнените със закъснение доставки са извън неговата рамка на действие и за тях не се прилагат клаузите за неустойка в чл.13 ал.1, т.2 от неговото съдържание/0,2 на сто върху неплатената на падежа сума за всеки просрочен ден/.Ето защо след като е отчел закъснялото плащане на база двата протокола за доставка с дати 06.07.22006 г. и съдържанието на уговорката за плащане в тридневен срок от извършване на всяка доставка, съдът е отчел,че ответникът е изпаднал в забава плащането на договорената цена от 09.03.2007 г.. От тази дата до окончателното плащане на стойността на извършената доставка 28.12.2006 г. съдът е присъдил уговорената неустойка за забава като е отчел извършеното частично плащане на 20.12.2006 г. и е счел иска за основателен частично до размера на 4106,90 лева от общопретендираните за периода 13.07.2006 г.-25.04.2008 г.13 738 ,94 лева. Изложени са и подробни съображения за това,че лицата подписали договора като пълномощници на страните по него са разполагали със съответната представителна власт за това на база редовни пълномощни издадени от самите представители по закон, а евентуално липсата на достоверна дата на пълномощното от страна на ищеца се замества от приложението на чл.301 ТЗ, доколкото същият потвърждава сключването на този договор като предявявя иск за правата основани на същия.
По договор за продажба и доставка на теракот и фаянс от 16.06.2006 г. и на база спецификация-приложение към него въз основа на неговото съдържание / уговорка за падежа на задължението за цените на доставките-30 дни от датата на извършването им и неустоечна клауза при забава в размер на 0,2 на сто върху неплатената сума за всеки просрочен ден/ и при подписани приемо-предавателни протоколи от 18.06.2006 и 04.07.2006 г. и отчитайки плащания съответно на част от дължимата сума –на 20.12.2006 г. и целия остатък на 25.04.2008 г. съдът е счел за основателна претенцията за неустойка до размера за целия процесен период в размер на 31 191,98 лева –неустойка за забава изпълнението.
По втори договор с предмет доставка на арматурна заготовка от 21.03.2007 г. са взети в предвид неговият характер на рамков такъв и уговорките в него за плащане на дължимата от ответника цена на падеж 15-то число на следващия извършването на доставката месец, както и неустоечната клауза за забава , предвиждаща неустойка в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден. На база приетите като доказателства протоколи от съответните дати на извършване на доставките от ищеца на ответника и извършеното на 10.04.2008 г. е определен и срокът на забавата в плащането по този договор , а от тук и размера на дължимата неустойка , която за периода: 15.07.2007 г. до 25.04.2008 г. възлиза на 79 373,71 лева. От естеството на самия договор като рамков такъв и съдържанието на клаузата в чл.5 ал.1, предвиждаща, че при промяна цената на метала над 2 на сто страните могат да инициират преговори и да предоговорят същата и с оглед характера на самия договор като определящ общите условия за всяка доставка и действащ по време на самите доставки, съдът е заключил, че разликата в последната, която се установява в издадените отделни фактури за всяка доставка и договорената в самия договор, не води до извода, че изпълнените със закъснение доставки са извън неговата рамка на действие и за тях не се прилагат клаузите за неустойка в самия договор, с оглед възражението на ответника, че извършените доставки са в изпълнение на друг устно сключен и паралелно действащ договор за доставка.
В частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на ищеца сумата от 107 790 лева на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД –връщане на даденото с оглед отпаднало основание-развален договор за извършване на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ в съда-12.05.2008 г. до окончателното плащане, съдът се е позовал на наличния фискален бон, заключението на ССЕ и съдържанието на двустранноподписана от страните фактура №204/30.08.2004 г., в която е изрично отбелязано, че сумата е платена от ищцовата страна на ответника за извършването на СМР по възлагане от ищеца, за които не се спори,че не са извършени и действието на самият договор е прекратено между страните. При това положение е отпаднало основанието за задържане на сумата от страна на ответника, с оглед което и на основание чл.55 ал.1, предл.3 съдът е уважил иска за присъждането й в полза на ищеца.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат следните правни въпроси като такива обуславящи изхода на спора:
1. за задължението на въззивния съд да изложи в мотивите съображения по всички наведени от страните доводи и възражения на страните 2. длъжен ли е съдът при тълкуване на действителната воля на страните да приложи правилата за тълкуване на договорите в чл.20 ЗЗД 3.длъжен ли е съдът служебно да се произнесе по действителността на клаузите за неустойка и следва ли да обсъди този въпрос при възражения за недействителност изложени от ответната страна в писмените защити/ устните състезания пред инстанциите по същество 4. За задължението на съда да се произнесе в рамките очертани от основанието и петитума на иска и за това да се произнесе по всеки един предявените искове.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Така формулираните въпроси са относими към предмета на спора, но част от тях не са обуславящи неговия краен изход по следните съображения:
Първите два/по номерацията по-горе/ въпроса предполагат процесуални пропуски на съда при произнасяне на съдебното решение, каквито не се установяват:необсъждане и невземане в предвид на релевантни за спора доводи и възражения и отказ от тълкуване на съдържанието на процесните договори при изясняване действителната воля на страните. Напротив от изложеното по-горе в доклада на съображенията на въззивния съд във връзка с неговото произнасяне, става ясно, че същият е взел в предвид доводите и възраженията на ответника-касатор и ги е обсъдил надлежно, включително и по въпроса за изясняване действителната воля на страните в изявена в самите договори.
Същото се отнася и до въпрос №4- за задължението на съда да се произнесе в рамките очертани от основанието и петитума на иска и за това да се произнесе по всеки един предявените искове. Тези процесуални изисквания са спазени от въззивния съд в обжалваното решение. Ако страната счита, че при определяне на конкретния размер на неустойката по първия договор е допусната фактическа грешка в изчисляването му, то редът за отстраняването е друг и това не е основание за допускане до касация на самото решение.
Въпросът за това, дали е длъжен съдът служебно да се произнесе по действителността на клаузите за неустойка и следва ли да обсъди този въпрос при възражения за недействителност изложени от ответната страна в писмените защити/ устните състезания пред инстанциите по същество се явява обуславящ изхода по спора, доколкото пряко касае спорния предмет.
По първата част от този въпрос-за служебната проверка действителността на договорната клауза за неустойка, на която е основана исковата претенция по чл.92 ЗЗД принципното становище в практиката е, че съдът следи за това служебно, както е прието и в цитираната от касатора практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК-Р №107/25.06.2010 г.по т.д. №818/2009 г., Следва да се отчете, обаче, че липсва практика, когато съдът при служебна проверка приеме за действителен един договор/или уговорка в него/ да обсъжда изрично в мотивите, защо е така, излагайки съображения за липса на всяко едно от основанията за нищожност уредени в чл.26 ЗЗД. Подобно изложение на съображенията за това се прави обичайно само във връзка с надлежно и своевременно въведено в процеса конкретно възражение за нищожност, каквото в настоящия случай липсва, тъй като не е наведено в отговора на ИМ /налице е ясната и недвусмислена разпоредба на чл.131 ал.2 ГПК във връзка с чл.133 ГПК от 2007 г., която въвежда преклузии по повод на подобни възражения/, а в случаите , когато съдът при решаването на спора прилага договорна клауза следва да се счете, че я приема за действителна, след служебна проверка за това. Следователно в случая липсва противоречие с цитираното решение по чл.290 ГПК на ВКС, ІІ т.о., относно задължението на съда служебно да следи за действителността на договорна клауза,на която се основава иск за изпълнение на поето с нея задължение.
С оглед всичко изложено липсва основание за допускане до касация, съгласно уредбата в чл.280 ал.1 ГПК, поради което ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1963 от 06.12.2012 по в. гр.д. № 1268/2012 на САС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.