О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 12.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1150/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. № 37919/ 14.12.2017 година от Н. Д. Б. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. С. С. АК-П., срещу въззивно Решение № 1243 от 20.10.2017 година по гр. в. д. № 1134/ 2017 година на ОС- Пловдив.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 3978 от 22.12.2016 година по гр.д. № 15302/2014 год. на РС-Пловдив ,с което е прието за установено по отношение на Н. Д. Б. , че К. С. М. ( починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон – дъщеря Й. Г. Щ. и дъщеря К. Г. Г. ) е собственик на основание Договор от 1997 година за доброволна делба на съсобствено имущество между правоимащи на ТКЗС – заличено – [населено място] на сграда с идентификатор 59032.30.258.1., находяща се в [населено място], [община] по КККР , разположена в ПИ с идентификатор 59032.30.258 със застроена площ от 373 кв.м. , на един етаж с предназначение –селскостопанска сграда ; на сграда с идентификатор 59032.30.257.1. , находяща се в [населено място], [община] по КККР , разположена в ПИ с идентификатор 59032.30.257 със застроена площ от 909 кв.м. , на един етаж с предназначение –селскостопанска сграда; на на сграда с идентификатор 59032.30.260.1. , находяща се в [населено място], [община] по КККР , разположена в ПИ с идентификатор 59032.30.260 със застроена площ от 123 кв.м. , на един етаж с предназначение –селскостопанска сграда , на основание чл. 124 ал.1 ГПК. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника Н. Б. – Й. П. и С. П..
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо респ. е неправилно поради нарушаване на материалния закон, както и е необосновано. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила поради несъобразяване с данните за образувано наказателно производство срещу свидетелите по делото, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР 2/2011 год. на ОСГК на ВКС и ТР 11/2013 год. на ОСГК на ВКС в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се конкретизира в допълнителната касационна жалба и се иска на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1./за допустимостта „ мотивацията“ на едно съдебно решение може ли да послужи на друг съдебен състав за издаване на идентично съдебно решение или за съда съществува задължение да събере всички доказателства и въз основа на тях да постанови съдебно решение според вътрешното си убеждение и доказателства по делото без да взема под внимание мотивите на друг съдебен състав, който се е произнесъл по идентичен спор между други страни, свързани по силата на подпомагането на основание чл. 223 ГПК и 2./страната по идентичен спор има ли самостоятелни основание за претендиране на собственост по давностно владение‘ , за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Г. Г. и Й. Г. Щ.- наследници по закон на починалата в хода на делото К. М. чрез адв. И. Ц.- АК П. , с който отговор се поддържа , че не е налице – нито в основната , нито в допълнителната касационна жалба , основание за допускане на касационното обжалване. Изведените правни въпроси не са били в предметния обхват на произнесеното въззивно решение и в този смисъл не са обусловили изхода на спора. Поддържат се и доводи , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Претендират се разноски за касационното производство.
Третите лица помагачи- Й. П. и С. П. не подават отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и предвид на характера на разрешения спор по положителен установителен иск за собственост , същата се явява процесуално допустима.
За да постанови решението си , въззивният съд в правомощията си на втора инстанция по същество , на базата на обстойни самостоятелни фактически и правни изводи относно правото на собственост на процесните имоти, е постановил решение , с което е потвърдил решението на първата инстанция. Прието е , че с влязло в сила решение по гр.д. No13221/2014 година на РС-Пловдив е разрешен спора за собственост между К. М. и Й. П. и С. П. като е прието за установено , че собственик на спорните недвижими имоти (идентични с недвижимите имоти по настоящето дело ) е К. М. на основание Договор от 1997 година за доброволна делба на съсобствено имущество между правоимащи на ТКЗС – заличено – с .П. , като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт за собственост , легитимиращ Й. и С. П. , No 33/2014 година за собственици на имотите на основание давностно владение. В производството по цитираното дело, в качеството на трето лице помагач е участвал Н. Б. като преобретател ( частен правоприемник ) на имотите, поради което е прието, че същият е обвързан от решаващите мотиви на съдебното решение – арг. чл.223, ал.2 ГПК и доколкото е закупил имотите от несобственик , то сделката не е породила вещно-правното действие , няма транслирани вещни права , поради което искът на К. М. и по настоящото дело е уважен , като и по отношение на Н. Б. са установени със силата на пресъдено нещо правата и на собственик.
След преценка на доводите на касатора Б. , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по посочените тълкувателни решения , като задължителна съдебна практика , не може да бъде разгледано , тъй като за да се извърши процедурата по селекция и допускане на касационното обжалване , законодателят изрично е посочил, че страната – касатор следва да изведе конкретен материално-правен или процесуално правен проблем по формата на правен въпрос, разрешен с обжалваното решение, както и да конкретизира на коя от хипотезите на чл. 280, ал.1 , т.1-3 ГПК поддържа искането си за допускане на касационното обжалване. Посоченото ТР 2/2011 год. на ОСГК на ВКС е свързано с проблемите по тълкуване и приложение на парагр.4а от ЗСПЗЗ .Доколкото аналогични правни проблеми не са били в предмета на делото , то позоваването на противоречие се явява напълно неотносимо. С ТР 11/2013 год. на ОСГК на ВКС е налице произнасяне относно материалната – доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост, в т.ч. и в хипотезите на неговото оспорване при конкуренция на основания за придобиване на вещни права. Доколкото по делото няма оспорване на констативния нотариален акт за собственост , легитимиращ третите –лица помагачи за собственици , а се оспорва транслативното действие на последващо сключена сделка с ответника по делото, то позоваването на постановките на тъкувателното решение също се явява неотносимо към настоящия правен спор. По тези съображения , не може да се сподели виждането на касатора за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се конкретизира в допълнителната касационна жалба и се иска на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК също не може да бъде уважено. Изведените въпроси за възможността решаващият ( в случая) въззивен съд да мотивира съдебния си акт въз основа на „ друг съдебен състав за издаване на идентично съдебно решение“, за задълженията на съда да анализира всички доказателства и въз основа на тях да постанови съдебно решение според вътрешното си убеждение и без да взема под внимание мотивите на друг съдебен състав, който се е произнесъл по идентичен спор между други страни, свързани по силата на подпомагането на основание чл. 223 ГПК са поставени извън контекста на спорните правоотношения по настоящото дело. Визираното „друго решение по идентичен спор“ е по предходно гражданско дело между ищцата като собственик и праводателите на ответника. Това решение е задължително за страните , между които е постановено- арг. чл. 298 , 1 ГПК , а по силата на чл. 223 ал.2 ГПК решаващите мотиви ( а това са изводите на решаващия съд , че собственик на имотите е К. М. и че констативният нотариален акт на Й. и С. П. следва да бъде отменен, след като в процеса са опровергани констатациите за наличие на фактическия състав на придобивната давност ) обвързват Н. Б. поради участието му на трето лице помагач. Законодателят изрично и ясно е уредил обвързващата сила на мотивите на произнесеното решения по отношение на лице , което макар и да не е главна страна , е участвало в производството и е имало всички процесуални права и възможности за защита на спорните материални права доколкото спора засяга и неговата правна сфера.
Въпросът за възможността страната по идентичен спор за собственост да разполага със самостоятелни основание за претендиране на собственост по давностно владение не е въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК , по който въззивният съд се е произнесъл с решението си и е обусловил изхода на спора за собственост доколкото липсва възражения от страна на ответника по иска в тази насока.
По направеното искане за присъждане на разноски от ответниците по касация. Искането е основателно с оглед изхода на спора – констатацията на касационния съд за липса на предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване , съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК. Искането е направено своевременно, с отговора на касационната жалба ,приложен е документ за заплатен хонорар по Договор за правна защита и съдействие No 004098/ 08.02.2018 го. ( л.15) в полза на адв.И. Ц.- АК П. в размер на 300 лв. (триста лева), поради което е доказано и следва да бъде уважено.
По изложените съображения , състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 37919/ 14.12.2017 година от Н. Д. Б. от [населено място] подадена чрез процесуалния представител адв. С. С. АК-П., срещу въззивно Решение № 1243 от 20.10.2017 година по гр. в. д. № 1134/ 2017 година на ОС- Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. от [населено място] [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати К. Г. Г. и Й. Г. Щ.- наследници по закон на починалата в хода на делото К. М., сумата 300 лв. ( триста лева), разноски за касационното производство.
Определението е постановено при участие на трети лица помагачи Й. П. и С. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: