О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1830/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Перун -91” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Разлог, представлявано от управителя Т. Д., срещу въззивно решение № 682 от 11.02.2019 г. по в.гр.д. № 827/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград. В жалбата са развити доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е определел правилно недвижимия имот, предмет на спора за собственост, и се е произнесъл относно друг имот. На следващо място са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е направено искане въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Поставени са и няколко правни въпроса, за които касаторът поддържа да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС:1/ Налице ли е изваждане на актив от капитала на търговско дружество при липса на доказателства за взето изрично решение на едноличния собственик на капитала, съдържащо целта на намаляването, размера и начина, по който ще се извърши /чл. 149, ал.2 ТЗ/, обнародване на решението в ДВ /чл. 150, ал.1 ТЗ/ , както и вписване на намаляването на капитала в търговския регистър/ чл. 151, ал.1 ТЗ/. 2/ Настъпването на вещнотранслативен ефект на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ поставен ли е в зависимост от доказване на извършването на други действия, като осчетоводяване, заприходяване в баланса и пр. 3/ Допустимо ли е да бъде приватизирана обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50% общинско участие без решение на едноличния собственик на капитала- компетентния общински съвет. 4/ Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Беатрис” ООД със седалище и адрес на управление гр. Разлог изразява становище, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3877 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 1138/2017 г. на Районен съд- Разлог в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Перун- 91” ООД против „Беатрис” ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ сутерен с площ 100 кв.м на едноетажна сграда, бивша работилница за сложна битова техника, с идентификатор …., находящ се в кв. …. по КККР на [населено място], и осъждане на ответното дружество да му предаде владението върху този имот.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на основание преобразуване и приватизация ищецът „Перун- 91” ООД се явява правоприемник на Промкомбинат „ Костадин Патоков”. Първоначално през 1991 г. при действието на Указ № 56 за стопанската дейност е създадена общинска фирма „Перун- 91”, която поема активите и пасивите и другите права и задължения на прекратената организация Промкомбинат „Костадин Патоков” по баланс към 31.03.1991 г. Впоследствие с решение от 03.07.1991 г. на ОНС- Разлог е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност „Перун- 91” ЕООД, в капитала на което е включен недвижим имот, за който е бил съставен АДС № 1385 от 07.12.1987 г., представляващ работилница за сложна битова техника, със застроена площ 150 кв.м, на един етаж, построена през 1976 г., предоставена за стопанисване и управление на промкомбината. След обсъждане на заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза въззивният съд е приел, че имотът описан в АДС № 1385/87 г. не е идентичен с процесния сутерен от 100 кв.м., а с магазина на кота „0”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор …., който с договор от 17.12.1998 г. е продаден от Община Разлог на Г. М. по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/ отм./. Оттук съдът е направил извод, че не се установява сутеренният етаж да е бил включен в имуществото на промкомбинат „Костадин Патоков”, съответно в капитала на новообразуваното едноличното търговско дружество с общинско имущество „Перун- 91” като негов правоприемник, поради което ищецът не се легитимира като собственик на този имот.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Твърдението на касатора, че въззивният съд не е изяснил кой е недвижимият имот, предмет на спора, и поради това се е произнесъл относно принадлежността на правото на собственост върху друг имот, не се подкрепят от данните по делото. Видно от поправената искова молба, предявеният ревандикационен иск има за предмет недвижим имот, индивидуализиран в петитума като „сутерен от 100 кв.м на едноетажна сграда, бивша работилница за сложна битова техника с идентификатор …., находящ се на адрес [населено място], [улица]”. Понятието „сутерен” няма легална дефиниция в действащото законодателство. В практиката това понятие се използва за да се обозначи подземен или полуподземен етаж в сграда. В съответствие с това значение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за ревандикация на имот, който е различен от описания в АДС № 1385/87 г. надземен етаж, представляващ понастоящем магазин, и е постановил диспозитив за отхвърляне на предявения иск за собственост именно по отношение на сутерена, а не на обектите над него.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три правни въпроса, свързани с приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Изложените от въззивния съд съображения, с които е обосновал извода си, че в полза на ищеца не е осъществен този придобивен способ, са за това, че процесният сутеренен етаж не е идентичен с имота по АДС № 1385/87 г., за който ищецът е твърдял да е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя му- промкомбинат „ К. П.”, и следователно- при преобразуването на предприятието в еднолично търговско дружество с общинско имущество не е преминал в собственост на дружеството по реда и при условията на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./. Поради това въззивният съд не е обсъждал въпросите дали процесният имот е бил изваден от капитала на ищцовото дружество и дали това е станало по предвидения в ТЗ ред, както и била ли е допустима продажба по реда на чл. 35 ЗППДОбП/ отм./ на обособена част от търговско дружество с повече от 50 % общинско участие без решение на едноличния собственик на капитала, тъй като разрешаването им е предпоставено от извод, че конкретният недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, от което черпи права ищецът. Тъй като в случая въззивния съд е приел, че липсва идентичност между процесния имот и този предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищеца, поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора и не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по същество на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, съдът е анализирал доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, съдържащи се във въззивната жалба, посочил е кои релевантни за спора факти намира за доказани, съответно за недоказани, и какви правни изводи прави въз основа на тях. В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи кои доказателства или кои негови доводи и възражения са останали необсъдени от въззивната инстанция. Поради това не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, затова и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 682 от 11.02.2019 г. по в.гр.д. № 827/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: