4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С., 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 569/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Д. М. срещу определение № 13 454 от 14.08.2012 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 10 133/2012 г. в частта, с която се отменя определение на СРС, 118 състав от 21.05.2012 г. по гр. д. № 28 754/2011 г. в частта, с която е прекратено производството по предявения срещу банката иск с правно основание чл. 55 ЗЗД и върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Постъпила е и частна касационна жалба от ищцата Вяра П. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Волева срещу същото въззивно определение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното определение на СРС, с което е прекратено производството по отношение на предявения от нея установителен иск по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД.
По съображения, изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение в обжалваните му части. В изложението на [фирма] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател – Вяра М. е изложил доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира, че частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
По отношение на частната касационна жалба на ответника срещу въззивното определение в частта, с която се отменя определението на СРС за прекратяване на производството по чл. 55 ЗЗД и делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, настоящият състав на ВКС приема следното:
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В обжалваната от [фирма] част въззивното определение не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по – нататъшното развитие на производството, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Неточното указание, отразено в диспозитива на обжалваното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава процесуални права за страните, с каквито те не разполагат съгласно действащата процесуална уредба.
С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба от [фирма] е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на частната касационна жалба на Вяра М. срещу въззивното определение в частта, с която се потвърждава определението на СРС за прекратяване на производството по иска с пр. осн. чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД, съставът на ВКС констатира следното:.
Производството по гр. д. № 28 754/2011 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба от Вяра П. М. от [населено място] срещу С.” ЕАД [населено място]. Ищцата моли на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД да бъдат обявени за нищожни част от клаузите на сключения между страните договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека № РК 06-00416/26.10.2006 г. за срок от 10 г., тъй като представляват неравноправни клаузи. Освен това, с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД същата претендира ответното дружество да й възстанови сумата от 13 000 лв., от която 11 862 лв. – разлика между предварително договорените анюитетни вноски и недължимо заплатените от М. в завишен размер, както и 1 138 лв. – надплатен годишен комисион за управление на кредита. В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че е била в чужбина, но е депозирала в банката 26 336,38 лв., от която да се погасяват вноските. Междувременно банката е вдигнала лихвите по кредита, обявила е същия за предсрочно изискуем и е предприела действия за реализиране на вземанията си. Към делото е приложено копие от издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на [фирма] [населено място], с която е разпоредено Вяра М. да заплати на банка сумата от 171 129 лв. – главница, договорна лихва – 12 004,63 лв. за периода от 23.04.2010 г. до 24.02.2011 г., наказателна лихва – 1 490,15 лв. за периода от 10.02.2011 г. до 24.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта е подадено е възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, с оглед на което кредиторът е предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК. С определение от 21.05.2012 г. СРС е оставил без разглеждане предявените искове и е прекратил производството по тях. С определение № 13 454 от 14.08.2012 г. по ч. гр. д. № 10 133/2012 г. СГС е потвърдил прекратителното определение в частта, с която е прекратено производство по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД и е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта относно прекратеното производство по иска с правно основание чл.55 ЗЗД като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателката е посочила въпроси, за който смята, че са от значение за изхода по конкретното дело. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед данните по делото релевантен е единствено въпросът: допустим ли е самостоятелен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД, предявен от длъжника в отделно производство, с искане за обявяване нищожност на клаузи от договор за кредит в случай, че същият е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК за вземане, произтичащо от този договор и кредиторът е предявил установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта и предсрочната изискуемост на това вземане?
Видно от данните по делото, по отношение на неиздължения остатък на обявения за предсрочно изискуем кредит е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът – кредитополучател е подал възражение в законоустановения срок. Независимо от това, кредитополучателят е предявил иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД, с който да бъдат обявени за нищожни някои клаузите на сключения между страните договор за потребителски кредит. Целта на така предявения иск е при евентуалното му уважаване и действие на нищожността по отношение на процесните клаузи, ищецът да се защити срещу издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК. Защитата на длъжника по отношение на вземането, предмет на издадената заповед ,обаче, може да стане само по предвидения в ГПК специален ред и в рамките на установените за това срокове – чрез възражение по чл. 423 ГПК или с иск за оспорване на вземането при условията, изрично посочени в чл. 424 ГПК. В случая, жалбоподателят се е възползвал от първата възможност подавайки възражение срещу издадената заповед, поради което предявеният от него в настоящото производство иск се явява недопустим. Това е така, защото в производството по чл. 422 ГПК изчерпвайки възраженията си срещу дължимостта на остатъка от кредита като предсрочно изискуем, длъжникът може да се позове на нищожността на посочените от него клаузи. Липсва правен интерес от установяване на нищожността на тези клаузи в отделно производство. В този смисъл е и становището, изразено в определение № 131 от 18.02.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по ч. т. № 935/2012 г. и др., постановено по реда на новия ГПК. При постановяване на въззивното определение в обжалваната част СГС се е съобразил с практиката на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 13 454 от 14.08.2012 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 10 133/2012 г. в частта, с която е отменено прекратителното определение на СРС, 118 състав от 21.05.2012 г. по гр. д. № 28 754/2011 г. по отношение на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13 454 от 14.08.2012 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 10 133/2012 г. в частта, с която се потвърждава определение на СРС, 118 състав от 21.05.2012 г. по г. д. № 28 754/2011 г. в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] [населено място] може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: