О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2430 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. и Б. И. Х., чрез адвокат Й. К., подадена срещу решение № 91 от 25.04.2019 г. по гр. дело № 76/2019 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № І от 24.01.2019 г. по гр. дело № 145/2018 г. на Районен съд – Разград в частта му, с която е допусната съдебна делба на сгради с идентификатори ****, **** и ****, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
При постановяване на решението си въззивният съд е разгледал доводите на жалбоподателите М. И. М. и Б. И. Х. за това, че горепосочените сгради представляват незаконни строежи, които не са в режим на търпимост, поради което делбата им е недопустима, както и че сграда с идентификатор **** и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения не съществува, тъй като след приключване на делото пред районния съд сградата е изгоряла. Окръжен съд – Разград е кредитирал заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза относно статута на съществуващите сгради в имота. Въз основа на това заключение съдът е направил извод, че всички постройки в поземления имот са незаконно построени, тъй като за всички сгради липсват строителни книжа и данни за времето на изграждането им. Посочил е, че в съдебната практика се приема, че ако предмет на делба е УПИ с постройките в него, делбата е допустима, дори и да не е доказана търпимост на постройките, тъй като съсобственикът на земята е съсобственик по силата на приращението и на постройките съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Счел е за неотносими доводите за търпимост на постройките по смисъла на ЗУТ в производството по делба, като е изложил, че не може да остане неделимо построеното върху съсобствен терен, който е допуснат до делба, без значение дали построеното има статут на законен строеж или подобрение на имота. Извършвайки делбата на поземления имот, съдът ще извърши делба и на незаконно изградените постройки и при оценката следва да се отчете обстоятелството дали са търпими или подлежат на премахване, поради което същите са годен обект на делба. Съдът е счел за неоснователен довода на жалбоподателите, че сграда с идентификатор **** и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения не съществува, тъй като след приключване на делото пред районния съд сградата изгоряла. В тази връзка се е позовал на обясненията на страните, дадени в съдебното заседание пред въззивната инстанция, съгласно които сградата е била засегната от пожар, но конструктивно е запазена и съществува. Относно визираното във въззивната жалба обстоятелство, че в диспозитива на решението Районен съд – Разград не е посочил площта на сградите, е приел, че то не е довело до неправилност на съдебния акт, тъй като площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, ето защо няма пречка във втората фаза с експертиза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са формулирали следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, във връзка с които твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Може ли да е ирелевантен за допустимостта на съдебната делба въпросът за търпимостта на незаконните постройки, когато те са построени от някои от съсобствениците в съсобствен поземлен имот, поради което като приращения са съсобствени на съсобствениците на земята. Има ли право окръжният съд да допуска до делба незаконни постройки, без да се произнася относно тяхната търпимост, при положение, че такова произнасяне липсва и в мотивите на първоинстанционния съд.
Жалбоподателите излагат, че въззивният съд е приел, че сградите, предмет на въззивната жалба, са незаконни и без да изложи мотиви дали са търпими е посочил, че дори да не е доказана търпимост на постройките, те могат да бъдат предмет на делба. Считат, че обжалваното решение противоречи на решение № 109/8.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС, І г. о., съгласно което нормите на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ (според които строежи, които са незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка, а незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи), са императивни норми. При предявен иск за делба на сгради съдът е длъжен да приложи тези норми, съответно при спор между страните е длъжен служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване законността или търпимостта на сградата, предмет на иска за делба, в това число, ако сградите са незаконни, дали те могат да бъдат узаконени по правилата на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., дали са „търпими“ строежи по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г.
2. Може ли съдът да препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение във връзка с правнорелевантен довод, посочен във въззивната жалба, при положение, че в първоинстанционното решение липсват такива изложени мотиви. Длъжен ли е съдът да приеме заключението на вещото лице, при положение, че то не е пълно, ясно и мотивирано.
Във връзка с тези въпроси жалбоподателите са изложили, че въззивният съд е приел, че сграда с идентификатор **** е жилищна сграда, без да даде отговор на въпроса, може ли сградата в диспозитива на решението да бъда описана като жилищна, при положение, че съгласно кадастралната карта е стопанска, незаконно е преустроена за живеене и няма прилежащо избено помещение, а първоинстанционният съд също не е изложил съображения, като е приел безкритично изложеното от вещото лице, макар че то не е било пълно, ясно и мотивирано.
Относно визираните процесуалноправни въпроси е посочено, че обжалваното решение противоречи на решение № 157/8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно което предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство (чл. 269 ГПК). Аргумент за това са нормите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.
Жалбоподателите се позовават и на противоречие с решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, I г. о., съгласно което заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице.
Ответниците по касационната жалба Ю. А. М. и Х. А. Х. са депозирали отговор, съгласно който намират касационната жалба за неоснователна. Считат, че дори поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси да са свързани с предмета на делото, по тях е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Съгласно исковата молба и допълнителна молба от 5.02.2018 г. М. И. М. и Б. И. Х. са сезирали съда с иск за делба, предявен срещу Ю. А. М. и Х. А. Х., на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 430 кв. м, заедно с построените в него сгради, както следва: сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 76 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 30 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 13 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 40 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.
Ответниците не са оспорили иска за делба.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал до делба между М. И. М., Б. И. Х., Ю. А. М. и Х. А. Х., при квоти: за първата и втората, за всяка поотделно, по 9/72 ид. ч., а за третата и четвъртия, за всеки поотделно, по 27/72 ид. ч., следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 430 кв. м и начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, заедно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в северната част на имота, на уличната регулация, със застроена площ от 76 кв. м, състояща се от кухня със склад с вход от север, стая за живеене (дневна-спалня) с вход от запад от двора и санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад; сграда преустроена и ползвана като жилищна, с идентификатор ****, изградена в южната част на имота, състояща се от кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи една след друга, достъпни през кухнята, а крайната стая – с вход откъм двора; сграда с идентификатор ****, състояща се от една стая, преустроена за живеене с вход от двора и сграда с идентификатор ****, състояща се от помещение с антре с вход от двора, ползвана за живеене, както и стопанска сграда в дъното на имота с две складови помещения.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, формулирани в т. 1 на изложението към касационната жалба.
Съгласно формираната трайна съдебна практика (напр.: решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 74/9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 129/22.07.2014 г. по гр. д. 4880/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 280/6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV г. о.), разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/2012 г.) уреждат правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони и са неотносими към вещноправните последици от незаконното строителство. Удостоверенията за търпимост, визирани в посочените разпоредби, установяват само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е изключена от гражданския оборот. Дори ако същата не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тя може да бъде предмет на сделки като подобрение в дворното място.
Обжалваното въззивно решение е съобразено изцяло с посочената практика.
Що се отнася до визираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение, същото се отнася до делба единствено на сгради, а не на поземлен имот със сгради, какъвто е настоящият казус, и по тази причина не може да се приеме, че въззивното решение влиза в противоречие с него.
По останалите въпроси – т. 2 от изложението, също не следва да се допуска касационно обжалване. Видно от въззивното решение, от него не може да се направи извод, че Окръжен съд – Разград е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение по въпроса за това дали сграда с идентификатор **** е жилищна сграда. Реално въззивният съд въобще не е обсъдил този довод, наведен във въззивната жалба. Ето защо процесуалноправните въпроси по т. 2 от изложението в случая са правно ирелевантни, тъй като не кореспондират с мотивите на въззивното решение.
Ответниците по жалбата имат право на 1 200 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 25.04.2019 г. по гр. дело № 76/2019 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № І от 24.01.2019 г. по гр. дело № 145/2018 г. на Районен съд – Разград в частта му, с която е допусната съдебна делба на сгради с идентификатори ****, **** и ****, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
ОСЪЖДА М. И. М. и Б. И. Х. да заплатят на Ю. А. М. и Х. А. Х. разноски по делото в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.