2
определение по гр.д.№ 5079 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 22.10. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5079 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. С., С. С. С., В. С. С. и Н. С. С. срещу решение № 856 от 19.04.2013 г. по в.гр.д.№ 2523 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение от 02.07.2004 г. по гр.д.№ 5410 от 2000 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от Р. Ж. А., Й. К., К. Кармит К.-Б. и С. Р. срещу касаторите искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението съответно на 9,92 %, 9,92 %, 5,12 % и 5,12 % от следните имоти: масивна двуетажна сграда с партер със застроена площ от 227 кв.м. и дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо ПИ № 10А в кв.85 по плана на 7-ми подрайон на [населено място], [улица] едноетажна сграда с партер със застроена площ от 323 кв.м. и дворно място с площ от 323 кв.м., съставляващо ПИ № 13 в кв.98 по плана на 7-ми подрайон на [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1163 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 1519 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 372 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 90 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 556 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1325 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Чия е тежестта на доказване на факта кои лица са били акционери в акционерно дружество към момента на неговото прекратяване/заличаване/, 2. С какви доказателствени средства може да се доказват правата на акционерите в АД по предявен иск, основан на чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ, 3. При различие в имената на физически лица-страни по делото с имената на лица, посочени в отделни документи, трябва ли да се доказва с допустимите по ГПК доказателствени средства идентичността на лицата или съдът може по предположение да приеме наличието на такава идентичност, 4. Отнася ли се разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /за заличаване на придобивната давност/ до недвижими имоти, възстановени по силата на закона преди влизане в сила на тази разпоредба на 23.11.1997 г. Освен това, жалбоподателите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: държането на акции на приносител, предадени при действието на чл.179 от отменения Търговски закон от 1897 г., достатъчно доказателство ли е за установяване качеството на акционер в издалото акциите АД на държателя на тези акции.
В писмен отговор от 29.07.2013 г. ответниците по жалбата Р. Ж. А., Й. К., К. Кармит К.-Б. и С. Р. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявените искове за собственост върху ид.ч. от процесните имоти, бивша собственост на Т. „Съединение”, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на трима от акционерите в това Т. /на Й. /Й./ Я. К. и на синовете му Ж. /Я./ Й. К. и М. /М./ К./, че процесните имоти са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС през 1950 г. и че по силата на чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ правото на собственост върху тях е било възстановено на наследниците на всички акционери в бившето Т. „Съединение”, включително и на ищците. След обсъждане на приетата по делото експертиза и представените по делото действащи в И. нормативни актове, съдът е приел за недоказани оспорването на верността на превода на представените по делото наследствени заповеди и наследствени постановления и оспорването на истинността на тези наследствени актове и за неоснователно твърдението на ответниците за издаването на тези наследствени актове от некомпетентен държавен орган в И.. Приел е за неоснователно и възражението на ответниците за липса на идентичност между лицата, чийто наследници са ищците, и лицата, посочени в представените по делото документи като акционери в Т. Съединение”. Според съда, различията в имената се дължали на различия в преводите на отделните документи и на различия в изписването на отделните части на имената в документите на иврит. Също така е прието, че именно заличаването на АД е релевантния момент, към който следва да се прецени кръга на акционерите и броя на притежаваните от тях акции, доколкото в чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ понятието „прекратяване” е употребено в своя широк смисъл. По възражението на ответниците за придобиване на имотите по давностно владение, осъществявано през периода от 05.11.1993 г. до 05.11.1998 г., съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /нова, ДВ бл.107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г./ изтеклата за тези имоти давност до 22.11.1997 г. не се зачита. По отношение на представените от ответницата Т. С. акции, които според предвиденото в Устава на Т. ”Съединение” са на приносител и които съгласно чл.179 от ТЗ /от/ са можели да бъдат прехвърлени чрез фактическото им предаване, съдът е приел, че при липсва на твърдения и доказателства за времето, мястото и основанието за предаване на тези акции от наследодателите на ищците на ответницата Т. С. простото държане на тези акции не доказва акционерни права на тази ответница.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касатора решения на ВКС:
1. Липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по първия поставен правен въпрос: чия е тежестта на доказване на факта кои лица са били акционери в акционерно дружество към момента на неговото прекратяване/заличаване/: В представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение № 1163 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 1519 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин правата на наследодателя си като акционер в АД към момента на отчуждаване или национализиране на неговото имущество. В обжалваното решение е прието по същество същото- че в тежест именно на ищците е да докажат правата на наследодателите си като акционери в Т. „Съединение”, чийто имоти са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС.
2. По втория посочен правен въпрос /с какви доказателствени средства може да се доказват правата на акционерите в АД по предявен иск, основан на чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ/ е имало противоречива незадължителна съдебна практика, една от които е практиката, отразена в горепосоченото решение на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 1519 от 2007 г. В това решение е прието, че при липса на вписване в дружествения регистър правата на акционерите следва да се докажат чрез представяне на самите притежавани от акционерите акции и че липсва презумпция, според която ако е доказан дял в капитала на АД към минал момент, да може да се приеме, че същият е и към бъдещ момент. Съществувала е незадължителна практика на ВКС и в обратния смисъл- например решение № 99 от 01.02.2002 г. по гр.д.№ 418 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. Противоречието в практиката вече е преодоляно с постановяване на задължителна практика на ВКС- решение № 218 от 06.01.2012 г. по гр.д.№ 1508 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че предвид отдалечеността във времето, събирането на нужните доказателства, касаещи установяване на акционерното участие на всеки от акционерите, е затруднено, поради което изводите на съда следва да се базират на онези доказателства от периода непосредствено преди одържавяването /национализацията/ на предприятието, които страните обективно са в състояние да представят, макар и тези доказателства да са само косвени- като например протоколи от общи събрания на АД, стига въз основа на тях да може да се направи извод за правата на акционерите. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд е съобразено с тази задължителна практика на ВКС: в решението си съдът е приел, че правата на наследодателите на ищците като акционери в [фирма], чийто имоти са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, са доказани с надлежни косвени доказателства- протоколи от общи събрания на АТД „Съединение” от 23.04.1947 г., от 05.03.1949 г. и от 29.05.1949 г., определение № 1288 от 21.05.1948 г. за вписване в търговския регистър на прекратяването на АД и др.
3. Липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС и по третия поставен правен въпрос: при различие в имената на физически лица- страни по делото с имената на лица, посочени в отделни документи, трябва ли да се доказва с допустимите по ГПК доказателствени средства идентичността на лицата или съдът може по предположение да приеме наличието на такава идентичност. В решение № 372 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 90 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че идентичността на имената на едно лице по два различни документа /респективно обстоятелството, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице/ може да се установи със всякакви доказателствени средства: удостоверения от общината, декларации за идентичност на имена, удостоверения за раждане, удостоверения за брак, съдебни решения за осиновяване и признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице. Същото е прието и в обжалваното решение- идентичността на имената на наследодателите на ищците в наследствените постановления и заповеди и в касаещите акционерните им права документи е приета за установена не въз основа на презумпция, а въз основа и след съвкупна преценка на всички представените по делото доказателства, касаещи тази идентичност- наследствени постановления, наследствени заповеди, актове за раждане на Й. /Й./ К. и на синовете му Ж. /Я./ К. и /М./М./, нотариални актове, протоколи от общи събрания на Т. „Съединение” и др.
4. Няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по четвъртия посочен въпрос: отнася ли се разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /за заличаване на срока на придобивната давност за периода от влизането в сила на ЗВСВОНИ през 1992 г. до 22.11.1997 г./ до недвижими имоти, възстановени по силата на закона преди влизане в сила на тази разпоредба: Посочените от касаторите решение № 556 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1325 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. касаят спорове за собственост на земеделски земи, правото на собственост върху които се възстановява по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ, поради което са неотносими към настоящия спор за собственост на имоти, претендирани като реститутирани по силата на закона- ЗВСВОНИ. По въпроса отнася ли се разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /нова от ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ до имоти, собствеността върху които е била възстановена още през 1992 г. с влизане в сила на ЗВСВОНИ или тя касае само имоти, които се възстановяват по силата на изменението на чл.2 от ЗВСВОНИ с ДВ бр.107 от 1997 г., има постановена задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 02.06.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, т.3, мотиви, на която обжалваното решение на Варненския окръжен съд не противоречи.
5. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по последния поставен от касаторите правен въпрос: държането на акции на приносител, предадени при действието на чл.179 от отменения Търговски закон от 1897 г., достатъчно доказателство ли е за установяване качеството на акционер в издалото акциите АД на държателя на тези акции. Този въпрос е без значение за настоящото дело, по което е безспорно доказано, че наследодателите на ищците не са прехвърлили акциите си по реда на чл.179 от ТЗ /отм./ на акционера Е. А. К. /праводател на ответницата Т. С./, а са му предали само държането на тези акции и на други движими вещи в качеството му на техен пълномощник. В този смисъл са: разписка от 26.04.1949 г. /лист 226 от делото на РС/, писмо до Ж. К. /лист 78 от гр.д.№ 1701 от 2004 г. на Варненския ОС/, писмо от 17.04.1957 г. от Руска К.- съпруга на Е. К. до Ж. К. /листове 177, 178 и 179 от гр.д. № 1701 от 2004 г. на Варненския ОС/ и пълномощни с нотариална заверка на подписите от 04.10.1948 г. , дадени от наследодателите на ищците Й., Ж. /Я./ и М. /М./ К. на Е. К. и други акционери в Т. „Съединение” /листове 84, 85 и 203 от гр.д.№ 1701 от 2004 г. на Варненския ОС/.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 856 от 19.04.2013 г. по в.гр.д.№ 2523 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.