4
определение по ч.гр.д.№ 6317 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 30.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 6317 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Д. П., Р. Г. П. и Г. Л. П. срещу определение № 194 от 28.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 160 от 2013 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 936 от 08.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 782 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от С. Б. Джимак срещу Л. Д. П., Р. Г. П. и Г. Л. П., чрез налагане на възбрана върху общо 5 недвижими имота:
1. 2/3 ид.ч. от поземлен имот VI-600 от кв.62 по плана на [населено място], представляващ имот с идентификатор 51500.502.196 по кадастралната карта на [населено място],
2. Поземлен имот с идентификатор 61056.68.28 по кадастралната карта на [населено място], общ.Н., м.”Хендек Т.”,
3. Поземлен имот с идентификатор 61056.66.16 по кадастралната карта на [населено място], общ.Н., м.”Чатал тепе”,
4. Поземлен имот с идентификатор 61056.73.16 по кадастралната карта на [населено място], общ.Н., м.”Чатал тепе” и
5. 1/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.30.3 по кадастралната карта на [населено място], м.”Юрта/Б.”.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие между обжалваното определение и практика на ВКС /определение № 763 от 22.10.2010 г. по ч.т.д.№ 678 от 2010 г. на ВКС, ТК, определение № 596 от 02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 483 от 2011 г. на ВКС, Трето г.о. и определение № 606 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 534 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Може ли да бъде подходяща обезпечителна мярка, която надхвърля обезпечителната нужда на ищеца по бъдещия иск, след като тази обезпечителна нужда е с точен размер, определен с влязло в сила решение, 2. Може ли да бъде допусната обезпечителна мярка, когато и без нея ищецът ще осъществи правата си по решението с предявен иск по чл.135 от ЗЗД за имоти, които не касаят настоящата обезпечителна мярка. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 03.10.2013 г. ответникът по частната жалба С. Б. Джимак оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни и в едноседмичния срок по чл.396, ал.1 от ГПК. Тъй като с тази частна жалба се обжалва определение на въззивен съд, с което за пръв път е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съгласно чл.396, ал.2, изр.последно от ГПК определението подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд:
1. Липсва противоречие между обжалваното определение и посочената от касатора практика на ВКС:
1.1. В определение № 763 от 22.10.2010 г. по ч.т.д.№ 678 от 2010 г. на ВКС, ТК е прието, че обезпечителната мярка следва да обезпечава успешното изпълнение на правата на ищеца по иска и че е неподходяща обезпечителната мярка, която надхвърля обезпечителната нужда по конкретното дело. В обжалваното определение по същество е прието същото- че налагането на възбрана върху петте имота на ответниците по иска ще обезпечи изпълнението на правата на ищеца по бъдещия иск и че възбраната е подходяща обезпечителна мярка- адекватна и напълно оправдана с оглед обезпечителната нужда на молителя. Доколко този извод на съда е правилен е въпрос, касаещ правилността на определението, която правилност не може да бъде преценявана в настоящото производство по преценка на допустимостта на касационното обжалване.
1.2. В определение № 596 от 02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 483 от 2011 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че подходящността на обезпечителната мярка съдът преценява с оглед на обезпечителната нужда. След като обезпечителната нужда е налице и обезпечителната мярка е подходяща, обезпечението следва да се допусне. Същото по същество е прието и в обжалваното определение.
1.3. В определение № 606 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 534 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че обезпечението се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението. Не следва да се допуска обезпечение, с което ще се постигнат различни цели. Няма противоречие между това определение и приетото в обжалваното определение на Бургаския апелативен съд, в което съдът е приел именно, че без исканото обезпечение ще бъде възможно или ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по делото.
1.4. Не може да има противоречие между посочената от жалбоподателите практика и обжалваното решение и с оглед на това, че нито едно от посочените определения на ВКС не касаят обезпечаване на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и съответно в тях липсва произнасяне относно това дали е налице обезпечителна нужда при такъв бъдещ иск и дали възбраната на недвижими имоти е подходяща обезпечителна мярка по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд по посочените от жалбоподателите два правни въпроса:
2.1. Първият посочен въпрос /може ли да бъде подходяща обезпечителна мярка, която надхвърля обезпечителната нужда на ищеца по бъдещия иск, след като тази обезпечителна нужда е с точен размер, определен с влязло в сила решение/ не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, даден в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТГК на ВКС: Този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение: в него не е прието, че исканата обезпечителна мярка „възбрана” е подходяща, въпреки че има несъответствие между цената на имотите, които се възбраняват и цената на иска, който се обезпечава. Освен това, такова несъответствие не се установява от намиращите се по делото доказателства: действително цената на иска, който се обезпечава, е точно определена с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1536 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, но липсват доказателства за цената на имотите, които се възбраняват, към настоящия момент /има доказателства само за данъчната оценка на тези имоти и то към един доста отдалечен момент- м.05.2009 г./. Жалбоподателите, чиято е била доказателствената тежест, не са представили доказателства за цената на всеки един от възбранените имоти към настоящия момент, за да може да се прецени дали е налице несъответствие между тази цена и цената на иска, който се обезпечава.
2.2. Вторият посочен от жалбоподателите въпрос /може ли да бъде допусната обезпечителна мярка, когато и без нея ищецът ще осъществи правата си по решението с предявен иск по чл.135 от ЗЗД за имоти, които не касаят настоящата обезпечителна мярка/ също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос жалбоподателите не са обосновали наличието на това основание: не са посочили коя е приложимата в случая неясна или непълна правна норма, която да налага тълкуване от страна на ВКС или кои промени в законодателството или в обществените условия налагат да бъде променено една дадено вече от съда тълкуване на тази норма. Независимо от горното, следва да се отбележи, че по въпроса за обезпечителните мерки по бъдещи искове по чл.135 от ЗЗД има практика на ВКС, на която обжалваното определение на Бургаския апелативен съд не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 28.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 160 от 2013 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.