О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512
София, 24.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3917/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу определение №453/16.02.2015 г. по ч. гр.д. №126/2015 г.на Софийския апелативен съд ,ГК , с което след отмяна на определение от 04.12.2014 г. , постановено по гр.д. №11105/2014 г. на СГС, е постановено ново определение, с което по предявения от Д. И. Л., М. С. Л. и Богомила А. А. срещу Първа инвестиционна банка иск за установяване, че ищците не са ипотечно задължени със собствените си 4/6 ид. части от описания в определението имот, е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 20127860400088 на ЧСИ М. М. срещу внесена гаранция в размер на 20 000 лв.
В касационната частна жалба се развиват подробни доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на искането за обезпечение. Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване
Ответниците по жалбата Д. И. Л., М. С. Л. и Богомила А. А. от [населено място], оспорват наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, е необходимо при обжалването да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на жалбите по същество. На първо място страната следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното определение и неговото разрешаване да е обусловило обжалвания съдебен акт. На второ място по отношение на така формулирания въпрос следва да е обосновано допълнително основание / критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК/. Посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът- частен жалбоподател е формулирал следните правни въпроси: 1.Следва ли съдът да се мотивира в постановения акт за начина на определяне на размера на преките и непосредствени вреди, които биха били причинени от обезпечението .
2. Как следва да се определя размера на гаранцията спрямо преките и непосредствени вреди по чл. 391,ал.3 ГПК – дали следва да се равняват приблизително в размер , определен на база законната лихва върху исковата сума или върху данъчната оценка на недвижимия имот или спрямо сумата получена, от публичната продан на недвижим имот за периода до приключване на делото с влязло в сила решение и за какъв период.
По отношение на първия въпрос касаторът счита, че е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, а по отношение на втория въпрос – критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.За да обоснове изпълнението на критериите касаторът се позовава на едни и същи съдебни актове – определения на различни по степен съдилища.
Върховният касационен съд в състав на 3-то г.о., с оглед правомощията се по чл. 288 ГПК, приема следното:
Формулираните от касатора въпроси са насочени към определената от въззивният съд гаранция . При преценка дали следва да се допусне исканото обезпечение обаче съдът съобразява други обстоятелства , които обуславят неговия извод за основателност или неоснователност на молбата, а именно – дали предявеният иск е допустим , дали е вероятно основателен , дали е налице обезпечителна нужда и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. Следователно размерът на гаранцията и това дали съдът следва да изложи мотиви как определя този размер не е въпрос , който има обуславящ характер за това дали обезпечението да се допусне.Предвид на това и формулираните от касатора правни въпроси нямат такъв обуславящ изхода на спора за обезпечаването на иска характер и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК / виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС/ . Това е достатъчно основание касационната частна жалба да не се допуска до касационно разглеждане без да се обсъжда въпроса дали с посочените съдебни актове- определения, са обосновани визираните допълнителни основания за допустимост. Независимо от това следва да се посочи , че определенията на различни по степен съдилища посочени във връзка с критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / без такива на ВКС, постановени по чл. 274,а.3 ГПК и по същите правни въпроси/ , по дефиниция не могат да го обосноват, доколкото не съставляват задължителна практика .
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №453/16.02.2015 г. по ч. гр.д. №126/2015 г.на Софийския апелативен съд ,ГК .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: