1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 382/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №122 от 17.02.2012г., постановено по т.дело №17/2012г. на ВКС, ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. Е., гражданин на Република Л. срещу определение №426/5.08.2011г. постановено по ч.т. дело №410/2011г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят Е. иска отмяна на определението като неправилно, като поддържа, че определението, с което се отказва главно встъпване в процеса на лице, което претендира самостоятелни права, подлежи на касационен контрол. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която разглежда определението като преграждащо развитието на процеса.
В отговор ответникът по частната жалба М. В. С. от [населено място] излага съображения за неоснователност на частната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
Определението, с което се отказва конституирането по реда на чл.225 ГПК като ищец на главновстъпило лице в процеса, претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора е преграждащо определение. Налице е преграждане на производството по отношение на предявените от него искове срещу първоначалните страни в процеса. В този смисъл е разрешението в т.5 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г. Това определение ще подлежи на касационен контрол по правилата на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл е практиката на състава ни ВКС – определение №401 от 17.07.2009г. по ч.гр.д. №253/2009г., определение №131 от 11.03.2011г. по ч.гр.д. № 116/2011г. на ІІІ г.о., определение № 399 от 29.07.2011г. по ч.г.д. №322/ 2011г. на Іг.о. , определение №781 от 11.10.2011г. по ч.т. д. №845/2010 г. на ІІт.о. Определението на ВКС, ТК ще следва да бъде отменено в тази част и върнато на състава за произнасяне по съществото на частната жалба.
Правилен е изводът на състава на ВКС, ТК, че определението, с което се отказва встъпването във висящ процес като трето лице помагач на една от страните в процеса не подлежи на касационен контрол. Обжалваемостта на определението произтича от закона – чл. 220 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. Определението не прегражда развитието на спора в рамките на който е постановено, не прегражда и не решава по същество възможността за евентуален бъдещ спор по предявеният от привличащата към подпомагащата страна иск/ чл.274, ал.3 ГПК/. Третото лице не е главна страна във висящия процес и от и срещу него винаги може да се предяви самостоятелен иск в отделен процес, поради което правото му на защита не се нарушава. В този смисъл е т.5 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и трайната практика на съда относно касационното обжалване на тези определения.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №122 от 17.02.2012г., постановено по ч.т.дело № 17 /2012г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. Е. срещу определение №426/5.08.2011г. по ч.т.д. №410/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1770/28.04.2011г. по т.д. № 322/2011г. на Варненския окръжен съд с което е отказано главно встъпване в процеса на Е..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 122 от 17.02.2012г., постановено по ч.т.дело № 17/2012г. на Върховния касационен съд, ТК в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: