2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 27.04. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1100 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. И. от[населено място], област М., чрез пълномощника му адв. Г. Ц. от АК-М., против въззивно решение от 19.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 85/2010 г. на М. окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 04.02.2010 г. на Б. районен съд, постановено по гр.д. № 538/2009 г., са отхвърлени предявените от И. Т. И. против С. В. И. от[населено място], област М., искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1100 лв., представляваща дадени на ответника, но невърнати от него пари в заем и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 8442,50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, за периода от 06.08.2005 г. до 19.10.2009 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, съдът не се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният правен въпрос е за доказателствената сила на представения по делото писмен документ наименован „запис на заповед”, подписан от заемополучателя.
Ответникът по касационната жалба, С. В. И. от[населено място], чрез пълномощника си адв. А. Х. от АК-М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата, но не изразява становище по основанията за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на заемодател по договор за заем с ответника заемополучател.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационното обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведеният от касатора въпрос за необсъждане от страна на въззивния съд на представения по делото като писмено доказателство частен документ, наименован „запис на заповед”, е некоректно поставен, тъй като съдът изрично е посочил в мотивите на решението си, че се касае за документ, имащ характер на разписка за получена от ответника сума, но сам по себе си този документ е недостатъчен да удостовери, че процесната сума е престирана на ответника от ищеца-касатор. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Направените доводи от касатора и в тази връзка формулирания от него правен въпрос се отнася до евентуалната неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК и би подлежало на разглеждане, когато касационната жалба бъде допусната до касационен контрол, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на спорното право, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 85/2010 г. на М. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № А 697 от 18.05.2010 г. на И. Т. И. от[населено място], област М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: