2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 29.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4228 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Е. В., с адрес в [населено място], против определение № 340 от 18 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2273/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о., с което е върната частна жалба вх. № 6176/8.07.2019 г. на В. срещу определение № 291 от 28 юни 2019 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 72 от 24 април 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4670/2018 г. по описа на ВКС, ІV г.о., за връщане на частна жалба срещу постановено по същото дело определение № 80 от 18 февруари 2019 г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Тъй като преграждало развитието на производството, с него се ограничавал достъпът на жалбоподателката до правосъдие. Изложени са множество доводи за съществени пороци на решение № 76 от 7 март 2017 г., постановено по гр.д. № 108/2017 г. на окръжния съд в [населено място], които обуславяли задължителното му допускане до касационен контрол.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение № 812 от 17 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 1845/2017 г. по описа на ВКС, ІII г.о., е оставена без разглеждане касационна жалба на Е. В. срещу решение № 76 от 7 март 2017 г., постановено по гр.д. № 108/2017 г. на окръжния съд в [населено място], в частта за потвърждаване на решение № 4 от 5 януари 2017 г. по гр.д. № 3420/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне на предявените от В. при условията на евентуалност срещу Държавно предприятие „Спорт и туризъм“ – [населено място] искове по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 430,09 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 175,95 лева, ведно със законната лихва от 10.08.2016 г. до окончателното им плащане. Това определение е било потвърдено с определение № 179 от 16 април 2018 г. по ч.гр.д. № 538/2018 г. на ВКС, IV г.о., срещу което В. е подала частна жалба, върната като процесуално недопустима с определение № 143 от 10 май 2018 г. по същото дело, потвърдено с неподлежащо на обожаване определение № 286 от 6 юли 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2464/2018 г. на ВКС, III г.о. Въпреки окончателния му характер, В. е подала нова частна жалба, която е била върната от състава на III г.о. и връщането е било потвърдено от друг състав на ВКС, като това процесуално поведение на жалбоподателката е станало повод за последващо образуване на ч.гр.д. № 3276/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.; ч.гр.д. № 4670/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.; ч.гр.д. № 4670/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.; ч.гр.д. № 2273/2019 г. по описа на ВКС, III г.о.
С обжалваното в настоящото производство определение № 340 от 18 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2273/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о., се приема, че частна жалба вх. № 6176/8.07.2019 г. следва да се върне, тъй като е насочена срещу определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, по отношение на което възможността за инстанционен контрол е изчерпана.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на касационния съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което подадена против такъв акт частна жалба е процесуално недопустима. Предвид изложеното, жалбата срещу окончателното определение на Върховния касационен съд е недопустима и подлежи на връщане, както правилно е прието с обжалваното определение № 340 от 18 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2273/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о. В тази връзка е необходимо да се посочи, че оплакванията на жалбоподателката по съществото на спора не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, в което се преценява единствено спорният въпрос относно процесуалната допустимост на частна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 340 от 18 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2273/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: