2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 09.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7791 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 537 от 23.10.2013 година по гр.д. № 717/2013 година на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение № 613 от 05.04.2013 г. по гр.д. № 6452/2012 г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД и чл. 30 ЗЗД, предявени от Л. Ц. Х. и Л. Л. Х., двамата от [населено място] против Д. Л. Х. от [населено място] за унищожаване на едностранна сделка, съставляваща отказ от право на ползване върху недвижим имот, извършен с декларация от 08.08.2011 г. поради измама и заплашване. В решението е прието за установено, че през 2001 година ищците са придобили в съсобственост с ответницата, тяхна дъщеря, жилищен имот в [населено място]. На 20.02.2008 г. ищците са продали на ответницата своята 1/3 ид. част от имота запазвайки си пожизнено право на ползване. През 2011 година отношенията между страните са се влошили; по молба на ответницата, ищецът Л. Х. е бил задължен на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗСДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си; отстранен е от жилището при забрана да се приближава до дома и местоработата и. На 08.08.2011 година ищците са подписали декларация, че се отказват от правото на ползване на жилището в [населено място], а ответницата им е прехвърлила правото на собственост върху недвижим имот в [населено място], Плевенска област. Прието е, че предявеният иск за унищожаване на подписаната от ищците декларация от 08.08.2011 г. поради въвеждането им в измама е неоснователен, тъй като не е установено ответницата да ги е въвела в заблуждение относно правните последици на извършения отказ от право на ползване; че дори и да е доказано твърдението за поддържано у тях заблуждение, че след като получи продажната цена от имота в [населено място] ответницата няма да има други имуществени претенции (което обещание ответницата не била спазила, предявявайки иск за парично вземане относно друго правоотношение), то тези правоотношения нямат връзка с декларацията от 08.08.2011 г. за отказ от право на ползване. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният иск за унищожаване на декларацията поради подписването и от ищците вследствие осъществено от ответницата заплашване. Прието е, че твърдението за създадени у ищците страхови представи, че ищцата ще създава проблеми на своя баща в работата му (с оглед упражняваната от него охранителна дейност и ползване на оръжие), както и че няма да оттегли молбата си по образуваното гражданско дело по ЗЗСДН, не е доказано, както и че сами по себе си тези твърдения не обуславят приложението на чл. 30 ЗЗД – молбата за защита по ЗЗСДН съставлява упражняване на законни права, като по делото липсват доказателства ответницата да е създавала пречки или каквито и да е безпокойства в работата на ищеца, които биха могли да възбудят основателен страх от настъпване на по-неблагоприятни последици от отказа на право на ползване.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от Л. Ц. Х. и Л. Л. Х.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси: „може ли съдът да се позовава на заповед по чл. 18, ал.1 ЗЗСДН по граждански дела, които са прекратени поради оттегляне на молбата; следва ли измамата да бъде тълкувана като доброволно съгласие за извършване на действие в ущърб на родителите в полза на децата им; липсва ли заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД, когато бащата е лишен от достъп до дома си, над който има запазено право на ползване и следва ли майката да се откаже от право на ползване заради съпруга си, лишен от право на приближава дома си, или следва да запази правото си на ползване”.
Ответницата по касационната жалба Д. Л. Х. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси не са обуславящи изхода на делото.
Решаващите изводи на съда относно основателността на предявените искове за унищожаване на едностранна правна сделка поради измама и заплашване не са формирани въз основа на данните за инициирано от ответницата производство по ЗЗСДН. Няма отношение към изводите на съда и въпросът „следва ли измамата да бъде тълкувана като доброволно съгласие за извършване на действие в ущърб на родителите в полза на децата им”. Съдът е приел, че искът с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД е неоснователен поради липса на доказателства, че ответницата е въвела ищците в заблуждение относно правните последици от отказа им от правото на ползване, без да изследва доколко извършеното от ищците действие е в техен ущърб при данни, че едновременно с подписването на декларацията от ищците, ответницата им е прехвърлила правото на собственост върху друг имот. Не са обуславящи изхода на делото и въпросите липсва ли заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД, когато ищецът е лишен от достъп до дома си, над който има запазено право на ползване и следва ли ищцата да се откаже от право на ползване заради лишения от достъп по дома си съпруг с оглед формираните във въззивното решение изводи, че не е установено у ищците да е възбуден и поддържан основателен страх, мотивиращ ги да сключат атакуваната сделка; че оплакването по ЗЗСДН не е упражняване на непозволено или противоречащо на закона и морала действие; че не е установено какви по-неблагоприятни последици биха могли да настъпят за ищците, избягването на които ги е мотивирало да подпишат декларацията за отказ от право на ползване върху жилищния имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.12.2013 г. с адвокат П. А. от Плевенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 537 от 23.10.2013 година по гр.д. № 717/2013 година на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Ц. Х. с ЕГН [ЕГН] и Л. Л. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. Л. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: